Предколедно

19:35 ч, София. Бъдни вечер. Последните закъснели хора бързат към празничната семейна трапеза. Улиците са празни. Денонощното гише до нас за единствен път в годината няма да работи през нощта.

С майка ми обаче решихме да подраним с частта пиене и плюскане. Преядох с немчета и рано-рано се прибрах, с планове да разчистя къщата и да люпя семки. И малко да се погрижа за себе си. Имах няколко любезни предложения за гости и обикаляне на църква тази вечер, но ги отклоних. След дългоочакваното финале гранде на сезона в работата имам нужда от малко тишина.

Във Виет Нам са с 5-часова преднина и отдавна вече са станали от масите. Освен малкото истински католици, тръгнали на коледна литургия, стотици невярващи хора следват модата да се събират тази вечер по църквите – от любопитство и жажда за тълпа.

В Канада е все още утро. Едно девойче е грипозно, далече от дома и вероятно кисело. Съвсем разбираемо. Опитвам се да я разведря, без да намесвам Коледния дух. Без да звуча като банално пожелание от реклама по радиото, придружено от весели звънчета.

Трудно е да бъдеш добър и опрощаващ, ужасно трудно. А да се стараеш да бъдеш такъв само около Коледа, е лицемерно и гнусно. Огорчението и болката са нещо естествено и човешко, но е по-добре да ги пуснеш да изтекат в канала, за да заживееш с мир в душата си и да бъдеш щастлив.

Това е моето пожелание към вас. Не само за тази нощ и дните след нея. Бъдете добри! Чудесата не се случват нито само в тази нощ, нито сами, без наша намеса.