Не в банята, а в тоалетната стават чудеса. (Викторе, ти да мълчиш! Нямам предвид такива чудеса! :))
Обикновено най-добрите ми хрумвания идват именно там (, където и царят ходи сам). Също там се сещам за нещо, над което съм се мъчила дълго време – име на песен, изпълнител или някого, когото съм срещнала случайно, но не съм могла да направя връзката между лицето и човека.
Природата ме е създала пикла и ме е принудила да знам къде е и как изглежда тоалетната на всяко едно заведение, бензиностанция или къща, в която съм била. Това ми е дало възможност да видя доста чудати тоалетни.
Но за разлика от колекцията улични лампи, оказа се, че от заснетите тоалетни липсват доста интересни, дали защото не съм разполагала с фотоапарат под ръка или съм се притеснявала да не ме изгледат странно останалите посетители. Малкото, които успях да намеря в архива си, качих в галерия.
Като цяло не харесвам обществените тоалетни с клекала. Не мога да се отърва от усещането за лоша хигиена. Също не мога да се начудя на така популярните сензори, които те принуждават понякога да си пляскаш над главата, за да светне отново лампата или да махаш, все едно гониш мухи, за да се пусне водата на тоалетната или мивката. Не харесвам и сешоарите, предпочитам хартиите за бърсане или най-еко са онези кутийки с процеп, в които си вкарваш ръцете и те излизат сухи.
Един от кретенските ми навици е да обръщам рулата тоалетна хартия така, че тя да излиза отгоре, а не да се допира до стената.
Нямам никакво притеснение да вляза в мъжката тоалетна, когато пред женската се е извила дълга опашка от каки, които се гледат притеснено и се питат „коя е последна“. Ако се случи на излизане да попадна на момък, който се облекчава спокойно в писоара, го поздравявам вежливо и отминавам.
Едно време бях измислила отговори на почукванията на вратата на тоалетната. Любимите ми бяха закачливо „Даа?“ или почукване обратно. :)
…
Завършвам с една забавна история за една тоалетна.
Пътуваме с кола от Тревизо за Любляна и на магистралата спираме на една бензиностанция. На входа на тоалетната стоеше момък с чинийка пред себе си, а в чинийката – няколко цента. Питам го на английски какво му дължа, а той ми отговаря последователно на италиански, словенски, немски и накрая, отчаян от моя неразбиращ поглед, промърморва на български „Абе, колкото оставиш!“. Усмихнах му се. „Така кажи, бе, човек!“ – и влязох навътре, оставяйки го със зейнала уста. После в тоалетната осъзнах каква изненада е била за него да види насред нищото между Италия и Словения някаква виетнамка, която му отговаря на собствения му роден език. :)
Излизайки, тръгнах да се бъркам за стотинки, а той само махна с ръка:
– Няма нужда, ти си наше момиче! :) Я, кажи, от къде си?
– От Виет Нам.
– Не, не, имам предвид от София ли си?
Не бях свикнала да ми задават въпроса „От къде си?“ в този смисъл.
По неговите думи българи държали тоалетните на почти всички бензиностанции в няколко западноевропейски държави. Нещо като бизнеса със сувенири в Прага. Мафията е навсякъде, ей! :)
– А защо „Колкото оставиш?“ – запитах го.
– Тук нямат право да слагат тарифа за тоалетната. Всеки оставя, ако и колкото реши, нещо като бакшиш за тези, които поддържат тоалетната чиста.
– Че колко се изкарва от това?
– О, доста! – каза ми някаква цифра, която не запомних, но ми се стори доста за един ден.
После се разделихме по живо, по здраво, а аз и до днес не мога да не се сетя с усмивка за тази случка. :)
Това е Правилният начин за поставяне на хартията. Всеки истински фекален ветеран Знае.
Историята много ми хареса. :-D
хахах, любимата ми тема!!
блягодаря за усмивката :)
чакай да те черпя и аз една история:
та по едно време, преди мноого години (тогава още не бяхме построили дори развития социализъм), житейския ми път ме доведе до един наистина голям град. париж. сега как се случи това не е важно, а перипетиите ни по това време са тема на друг разговор. исках да разкажа следното:
та – пацо, гелето и моя милост бродим из улиците на града, цъкаме, пулим се. предишната вечер бяхме на официална вечеря в посолството и добре похапнахме и попихме. та по едно време се наложи да потърсим тоалетна, че стана притеснително, вероятно морските деликатеси. питам аз минувачите къде има обществена тоалетна (тогава френският ми беше не само от кръста надолу) и хората ми сочат един цилиндър, нещо като кулите на градската канализация в софето, нали ги помните, дето лепяха афишите едно време. търтиме ние към въпросния цилиндър, който беше лъскав, с плъзгаща се врата. пускам аз един ли, пет ли франка, не помня вече, в процепа и вратата се отваря. влизам вътре и съзирам нещо като пластмасово цукало. обяздих го на мига. разтоварих самосвала и започнах да се оглеждам. даа – тоалетна хартия, супер. копчета. с едно си сменяш музиката, която ти звучи отгоре, с друго сменяш ароматите – на ябълки ли да ти мирише, на лимони, на ягодки.. обаче нема откъде да си пусна водата. притесних се. отново започнах да натискам копчетата, да ритам педалите (които бяха за водата в мивката), да бутам, да ръгам – вода не тече в цукалото. бре! а пацо и гелето чукат отвън, зор им е и на тях. по едно време осъзнах, че то това цукало няма канал, дейбиш, ако взема да намеря откъде да пусна водата – къде ще отиде продукцията? открехвам вратата и викам:
– пичове, абе не мога да намеря откъде да си пусна водата!
а ония:
– абе излизай бе, да ти `ба и водата!
когато излезе и последния успях да мерна, че цукалото беше с едно доста високо връхче, даже се учудих как е успял да разтовари без да се омаже целия.
вечерта седим на маса с нашия парижки приятел и аз го подпитах за градските им тоалетни – как са, как се работи с тях… човекът ми обясни, че при затваряне на вратата цукалото автоматично пропадало в канала, където се разграждало без остатък, щото било произведено от някаква специална материя. и за следващия човек автоматично излизало ново цукало – чисто и неопетнено.
само дето трябва да излезеш и да затвориш вратата. и следващия човек да пусне нови един ли, пет ли франка, не помня вече.
е нищо де, ние с пацо и гелето нали спестихме някой франк :-D
Сърцето ми пърха от кафява радост при четенето на тази прекрасни житейски истории.
Хахахаххаха, бат Пепо, къртиш! Тази история беше великолепна! :) Благодаря, че сподели!
в камбоджа до крайпътен ресторант имаше тоалетна средновековен тип. с корито с вода и кратунка за поливане, а вътре е много тъмно. незабравимо :)
Благодаря на всички за коментарите. Ще се радвам още хора да споделят за шантави тоалетни, които са виждали. :) Пък ако и снимка пратят, ще е супер!
Тоалетната на модерното изкуство срещу къщата на Стовода във Виена трябва да ти е интересна. Пратих ти и малко снимки на пощата :)
ааааааа и аз го имам същия кретенски навик :lol:
батето има едно постче с филмче (ако го е пуснал) за една тойлетна, ама след малко ще пусна линк, че трябва да го потърся, а ме викат и отивам, та като се върна :lol:
ох, намерих http://batpep.wordpress.com/2008/09/29/oo/
а и за златната рибка, ако не си чела, прочети :-))))))
Мики, страшно ти благодаря! Толкова се хилих на тези истории, бат Пепо е велик! :))))))
Ето историята за златната рибка, на която и другите да се насладят.
моля, моля ;))