where time stands still
Нарочно си резервирах билета за Виет Нам с 10 часа престой в Париж. За последно го видях преди 13-14 години и двете неща, които запомних тогава, бяха градината „Люксембург“ и „Монмартр“. Задължително исках поне тях да видя.
Един-два практични съвета, ако някога се случи да имате няколко часа в този град и не искате да губите и минута в размотаване (аз изгубих доста):
Пристигнах във Виет Нам вчера следобяд – след 28 часа път, 10 от които размотаване из Париж, за които ще разкажа отделно. Като резултат имам лека настинка и схванати кръст, врат и задник, а с часовата разлика тепърва ще се разправям.
– Ти чиста виетнамка ли си?
– Зависи. Ако съм се изкъпала, съм чиста. :)
Често различни хора, учудени от моя български, ми задават този въпрос. Ако трябва да бъда честна, сещам се, че не съм българка, едва когато се погледна в огледалото, отида да видя майка си в неделя или ми зададат подобен въпрос.
Но се случва и ей така, ненадейно, да ми стане носталгично – като чуя някоя тъжна виетнамска песен или някой спомене за Виет Нам. И се сещам за баба – майката на моята майка. Някаква странна връзка ни свързва, въпреки че не съм израснала с нея, не ме е гледала и един ден. Сещам се за нея и се разревавам.
Затова един ден, както си седях кротко вкъщи пред компютъра, спонтанно реших да си купя билет и да замина, за да я видя. Четири години минаха, достатъчно дълго време. Ще изкарам тамошната Нова година, а и така се наредиха нещата, че брат ми ще се жени в този период. Отделно съм си набелязала няколко градчета, които да посетя. Предчувствам, че нещо изключително ще се случи, нещо важно ще разбера – там, на другия край на света – моето родно място, ще намеря нещо ценно за себе си.
И за колкото ми стигнат времето и силите, ще вървя, ще снимам, ще зяпам и ще пиша – писма от Виет Нам. Очаквайте скоро!
А дотогава – останете здрави, обични и топли.
Гугу беше моето гордо притежание – резултат на първите ми спечелени „големи“ пари преди повече от 5 години. След като ми служи вярно 3 години, реших да го оставя за служебно ползване от търговките във фирмата.
Жените след мен със сигурност не са го обичали толкова, нито са се грижели така за него. Колите след него бяха по-модерни, по-бързи и по-скъпи, и също си имаха имена, но някак Гугу си остана моята любов. Заради спомените, които имахме заедно. Заради образа на онова друго момиче, с друга усмивка и други очи.
Попитаха ме кои са трите места в София, които бих препоръчала на чужденец, с което ме вкараха в такъв тежък размисъл, че вече цяла седмица не мога да измисля добър отговор. Започнах да увъртам:
– каква е целта – да накарам чужденеца да се влюби в София или повече никога да не му хрумне да стъпи в този град?
– по кое време? – лятото предразполага към повече романтика и разходки на зеленина; през тази арктическа зима се сещам единствено да го прибера вкъщи и да го нахраня с нещо топло и домашно приготвено;
– от къде идва чужденецът? – ако е от някоя твърде студена, подредена и скучна страна, да го напия в някоя чалга кръчма до 6 сутринта или да го заведа на дискотека в Студентски град и да види той що е то да си махнеш главата по български; но предвид как избягвам споменатите места и забавления, ще трябва първо да се консултирам с няколко просветени лица…
Преди да драсна няколко реда, искам да благодаря на Ани и Етем, които бяха моите прекрасни домакини през 6-те ми дни в този град. Благодаря, че бяхте толкова внимателни, мили и търпеливи към непрестанните ми въпроси. Голяма част от хубавото ми усещане към този град се дължи именно на вас. Специално благодаря на Ани, която ми намери изгубения фотоапарат! :)
А Дюселдорф наистина се оказа чудесен град! Хем малък и спокоен, хем много жив и зелен. Въпреки сивотата и студа на зимата, въпреки работната цел на посещението ми, аз успях да го усетя. Този град има дух! (колкото и да е немски :))