Попитаха ме кои са трите места в София, които бих препоръчала на чужденец, с което ме вкараха в такъв тежък размисъл, че вече цяла седмица не мога да измисля добър отговор. Започнах да увъртам:
– каква е целта – да накарам чужденеца да се влюби в София или повече никога да не му хрумне да стъпи в този град?
– по кое време? – лятото предразполага към повече романтика и разходки на зеленина; през тази арктическа зима се сещам единствено да го прибера вкъщи и да го нахраня с нещо топло и домашно приготвено;
– от къде идва чужденецът? – ако е от някоя твърде студена, подредена и скучна страна, да го напия в някоя чалга кръчма до 6 сутринта или да го заведа на дискотека в Студентски град и да види той що е то да си махнеш главата по български; но предвид как избягвам споменатите места и забавления, ще трябва първо да се консултирам с няколко просветени лица…
Истината е, че са твърде малко местата, които харесвам в града, в който живея вече повече от 21 години. И вероятно знам за него по-малко, отколкото за всеки друг град, чиито улици за 3-4 дни наизустявам като вманиачен турист с фотоапарат в ръка.
Освен това в България харесвам много повече градове като Пловдив, Велико Търново, Варна, Трявна (особено Трявна, да)…, отколкото София.
Но после перифразирах въпроса: Ако утре замина за дълго да живея другаде, кои места в София ще ми липсват най-много? Така зададен ми е много по-лесно да отговоря.
Най-много ще ми липсва пейковият лифт Драгалевци, по който мога да се возя нагоре и надолу по цял ден, и никога няма да ми омръзне. Това е през лятото.
После ще ми липсва Градската градина (на Народния театър) с чичковците шахматисти и младите групички, които се събират на пейките, всеки с биричка в ръка. Но това пак е за лятото.
После ще се сетя за разходките из Борисова градина…
Излиза, че местата, които обичам в София, не са заведения или музеи, а зелени площи, в които да забравя дима от колите и шума от хората.
През лятото.
Сега е зимно, сиво и сдухващо. Извинете ме, но не ми се води никого никъде.
А сега, както традицията повелява, ще препратя въпроса – дали оригиналния на Бойко или моя леко изменен, на хора, чиито отговори ми е интересно да прочета – Пейо, Йовко, Ани, БатПеп, Никсо, Димчо, (Викторе, теб ще те питам в следващия пост „3 неща/места, които ненавиждам в София“ :)), и, разбира се, на всички, желаещи да споделят. Ако не смятате за нужно да отговаряте в отделен пост в блоговете си, ще се радвам да напишете коментар.
добра идея. хубаво е да се научим да се радваме на това, което ни заобикаля – в противен случай всичко хубаво ще ни отбягва. разбира се, че и в софия има чудни места
Чудесна идея.
Замислих се и аз и излезе, че моят избор също клони все към зеленото.
Ето какво бих показала на някой гост на града ни:
На първо място за мен е Витоша – планината.
Второто място е градината с гроба на Петър Дънов – тиха, зелена, с гълъби, които кацат по ръцете ти. Вратата в оградата винаги е отворена.
За третото място имам доста кандидати – храмът Александър Невски и площада около него, докторската градина – малкия парк между улиците „Оборище“ и „Шипка“, музея Земята и хората…
Такива въпроси винаги са ми много трудни. Има немалко места, които страшно обичам в София, но истината е, че си зависи и от сезона, и от настроението. Ако е късметлия човек да ми е на гости по време на празници, когато градът се изпразва от народ, тогава дори просто да пообиколим целия център пеша, през малките и големите улици, може доста да му хареса. :-)
Градската градинка и на мен ми е слабост, Анче, също и тази зад двореца, тази на Дънов, както и Борисовата. НДК някога носеше особен чар за мен, с детския кът с рекичката и водопада, но сега не е така. Малкият парк зад Хилтън също. Замислям се и за места като Южния и Западния парк, които за жалост отдавна вече не приличат на себе си. Паркът Заимов е доста приятно място обаче. Една по-дълга обиколка пеша може да покаже много места в София, които носят специфичен чар.
Нуша явно не е позволила пингбека, а нейният отговор много много ми хареса. Благодаря! :)
ъъ..
аз нали понеже съм си природно тъп, а и по принцип не учавствувам в таквизи неща, та да запитам:
тука ли да си давам отговорите, или трябва да пиша пост в моя блог?
или кво?
Амчи, бате, в краен случай прочети, дет се вика. :)
„Ако не смятате за нужно да отговаряте в отделен пост в блоговете си, ще се радвам да напишете коментар.“
Както щеш, с две думи. :)
Само да добавя халите – много мр кефят
аа! извини, нямам много време за четене, па и за писане кат`чели нямам. но един чужденец трябва да види:
дендрариума. адрес нема да давам, че бездруго нещо се пренасели и той.
да иде до боянския водопад. макар че и той се пренасели вече.
да бие един тегел из централните софийски улички, да послуша крамолите, които се сипят от прозорците, да погледа учениците, които се опипват и пушат по дворчетата. а ако е по времето, когато цъфтят липите – ще се влюби в града. нищо че липите и кофите ухаят еднакво силно.
трябва да мине през суинга.
трябва да пие една бира на лодките.
трябва..
оу. май бяха три?
А и аз за народния театър се сетих и даже писах в коментар при Йовко. Голям град уж. :)
Тъй като не намерих подходящи снимки, с които да отговоря от моя сайт, рекох да напиша коментар тук. :)
И моите любими софийски места са по-скоро паркове и улици, отколкото разни забележителности:
– парка „Заимов“ през късните летни вечери
– Борисовата градина, особено частта над бул. Яворов
– Лодки
– градинката зад НХГ
– улица Малко Търново
– района между Левски, Дондуков и Сливница
– със сигурност бих завел някой гост да види Женски пазар :)
– южната тераса на 12 етаж на УАСГ с чудесен изглед към Витоша, въпреки че отдавна не съм се качвал там :)
– заведения: Чай във фабриката, Хамбара, ВедаХаус. Макар и да не ги посещавам често, са ми най-уютните места.
Знам, че трябваше само три, ама — ей на — отплеснах се! ;)