Дюселдорф

Преди да драсна няколко реда, искам да благодаря на Ани и Етем, които бяха моите прекрасни домакини през 6-те ми дни в този град. Благодаря, че бяхте толкова внимателни, мили и търпеливи към непрестанните ми въпроси. Голяма част от хубавото ми усещане към този град се дължи именно на вас. Специално благодаря на Ани, която ми намери изгубения фотоапарат! :)

А Дюселдорф наистина се оказа чудесен град! Хем малък и спокоен, хем много жив и зелен. Въпреки сивотата и студа на зимата, въпреки работната цел на посещението ми, аз успях да го усетя. Този град има дух! (колкото и да е немски :))

За съжаление първите 3 дни го виждах само нощем, защото през деня обикалях като обезумяла Панаирния комплекс, а вечер се прибирах грохнала от мъкнене на каталози и мостри. В събота пък задуха ужасен вятър, а в неделя заваля ситен и упорит дразнещ дъжд и пречеше на всякакви разходки и снимки. Въпреки всичко успях да щракна малко снимки, колкото да не е без хич, предвид че през половината събота си мислех, че съм си затрила фотоапарата в един бар.

Затова пък компенсирах с разговори с местните хора и те ми бяха хиляда пъти по-полезни, отколкото посещенията на всичките възможни музеи и туристически забележителности.

Неща, които няма да забравя:

Разходките край Рейн. Подкастрените дръвчета и алеите покрай тях.

*

Кулата-часовник, разделена на 3 нива, като всяко ниво, според светлинките, които светят, показва съответно часа, минутите и секундите. Изисква се инженерна мисъл и безупречно зрение, за да разбереш колко е часът.

Гледката от кулата

*

Най-дългият бар. Улицата се казва Кьонигсалее или нещо подобно (добавено: всъщност е Bolkerstraße). Аз я помня като пиянската улица. :)

Намира се в Стария град и в петък и събота вечер е претъпкано от шумен и развеселен народ, който не се притеснява да хвърля боклуци по улицата.

Бирария „Schlussel” (Ключът), която е в стария център на Дюселдорф.

Инсталация за жива бира, а самата бира – тъмна и стара /отлежала/. На вкус – приятна, но не невероятна. Поднася се в малки /250 мл/ чаши с надпис Пепси. Сервитьорът се разхожда периодично с поднос, пълен с бири, и отбелязва с молив върху подложката ти колко бири си изконсумирал. В общи линии не те питат дали искаш бира, а ако не сложиш подложката върху чаша, за да покажеш, че не искаш повече, ти носят нова чаша. Огромен печен джолан, който нямаше как да бъде пропуснат. Също така и изяден – наистина твърде голям! Леберкезе с вкус на запържен хамбургски салам… всъщност защо не? Вкусно място, преяждащо, с много хора, половината възрастни. Усмихнати и шегуващи се, пиещи бира и непушещи.

*

За едно общество може много да се каже, наблюдавайки възрастните му хора. Тук отново забелязвам, че са много усмихнати, спретнати, изправени, с благо и спокойно изражение. „Членуват в различни клубове – обяснява Ани, – по боулинг, танци, хвърляне на зарчета… Веднъж в седмицата или поне в месеца се събират да си пийват биричка, веднъж в годината пък организират пътуване за седмица някъде в съседна страна. Гледат да не си остават сами вкъщи и да се оплакват.”

*

Отново попаднах в Schlussel следващата вечер по някакво странно стечение на обстоятелствата. Отново беше поръчано невъобразимо количество месо, което поискахме да се опакова за вкъщи. Една мацка от компанията, българска студентка, която живее от известно време в Дюселдорф и работи като сервитьорка в местно заведение, обясни, че обикновено ти дават сам да си опаковаш храната за вкъщи, за да не можеш да ги съдиш, че са ти пипали храната впоследствие и нещо си се натровил (от преяждане, примерно). В случая ни събраха чинията и донесоха торба с месото, увито в алуминиево фолио.

*

В Кьолн бирата се поднася в още по-тесни и високи чаши, и е прясна. Дюселдорф и Кьолн се мразят. „Нещо като Бургас и Варна” – каза Ани. Понеже реката Рейн минава първо през Кьолн, после през Дюселдорф, лафът на кьолнци е, че хората пият бирата в Кьолн, изпикават се в реката и с тази вода, която достига до Дюселдорф, се прави местната стара бира. :) Доста гаден хумор!

*

Шарен град. Попаднах първата вечер на таксиджийка, която караше доста лудо. Не се стърпях и я попитах накрая дали всички немци карат като нея, и тя отговори с усмивка, че не е немкиня, а гъркиня. Родена е в Гърция и е дошла в Германия на 5-годишна възраст, но „човек не може да избяга от природата си”.

Втората вечер пък се качих при един момък, който говореше чудесен английски. Когато му звънна телефона, той заговори на руски, а в същото време аз говорех на български с Ани. Като затворихме, и двамата се спогледахме. „Вие сте руснак?” – попитах го. „Да, но вие каква сте? – попита с искрено учудване – Какъв беше езикът, на който приказвахте?”. „Български. Но не съм българка.” – успокоих го.

„Много е интересно по тези изложения. Срещаш всякакви хора, които изглеждат по един начин, пък като заговорят, се оказва, че са съвсем различни. Ето например оня ден возих една французойка, която като разбра, че съм руснак, ме заговори на перфектен руски. А пък мъжът до нея говореше такъв английски с американски акцент, а в същото време се оказа румънец.”

После той разказа житейската си история как и кога е дошъл, а също, че е карал такси 3 години в Ню Йорк и оттам е добрият му английски. Сподели, че 75% от таксиджиите в Дюселдорф са турци. Казах му, че винаги ми е много интересно да разговарям с таксиджии, защото те са особена група във всяко общество и винаги можеш да научиш много от тях.

Приятелите на Ани и Етем също бяха много шарени. Единият момък – косовски албанец, израснал в Германия от 3-годишен. Друг пък – мароканец, който живее тук от 7-годишен. Трети пък е от Шри Ланка и също е израснал от малък тук.

Не знаех, че Дюселдорф е град на модата. Също не знаех, че голямата част от емигрантите тук са японци. В Дюселдорф има цял японски квартал, с все хотелите, офисите на големи коорпорации, ресторанти, магазини. Защо японци и защо Дюселдорф – никой не можа да ми отговори.

*

Февруарският фестивал. „А, той започва още от ноември :)! – уточни Ани. – Местните само си измислят повод да се напиват до припадък. :) Но истинският карнавал е през февруари. Има ден, в който по улиците излизат само жени и ако видят мъж с вратовръзка, му я режат с ножица, изпяват му песничка и за компенсация му пляскат една целувка.“

*

В събота ме заведоха на битпазар. Имаше всичко, за което човек може да си помисли – от цветя, меса, сирена и зеленчуци, през тоалетни хартии и бебешки пелени до старинни часовници, грамофони „с ухо“ и вехти плюшени мечета. Беше като музей на антиките. В ъгъла на закритата част група музиканти-пенсионери пееха и свиреха развълнувано стари немски шлагери. За съжаление тогава все още си мислех, че съм си изгубила фотоапарата и нямаше с какво да снимам.

*

Кафето на кулата-музей на корабостроенето. Гледката е прекрасна и почти се равнява с тази на Kavarna Slavia в Прага. Чудесно място за неделна закуска.

*

„Чистата заплата на средния немец е около 2000 евро“ – каза Ани. Това прави около 4000 евро заплата преди данъците. 50% за данъци… сигурно си заслужава. Това е заплатата за мениджърска позиция. Не можеш да станеш мениджър на 26. Издигаш се бавно и достигаш позицията с усилия и заслуги. В същото време, ако си безработен, държавата ти осигурява 1 година процент (някакъв) от заплатата, която си взимал, след това минаваш към втора категория безработни, които получават 600 евро издръжка плюс платен наем на жилище, не по-голямо от 60 кв.м, храна, уреди; децата ти са осигурени и т.н. Понякога, казва тя, излиза по-изгодно да си безработен в Германия.

– Местя се на друга работа – каза Ани една вечер, – защото работното време на настоящото място е ужасно. Най-рано си тръгвам от работа в 9 вечерта.

– Е как? Нали дори супермаркетите работят до 8, нали си имате синдикати? Поне плащат ли ви извънредно?

– Не. Подписваш предварителен договор, че понеже работиш в престижна фирма и градиш по този начин кариера, си съгласен да работиш извънредно без никакви надбавки.

Затова пък наемът за 100 кв.м апартамент в центъра на Дюселдорф струва 300 евро. По-евтин от наема в центъра на София. Предвид цените из супермаркетите, които, ако не равни, то със сигурност са по-ниски от софийските, предвид останалите стоки за дома; бензина, който, ОК, е само с 25 евроцента по-скъп, предвид заплатите и съответно социалните придобивки, които среден немец получава… Почвам да се замислям: какво, по дяволите, правя тук?!

Но това е друга тема, непряко свързана с Дюселдорф. А този град трябва да се види на слънце и светло. Аз нямах много тази възможност, така че си го заплювам за предстоящата пролет или лято, когато зеленото ще е още по-зелено, и хората ще са налазили поляните около Рейн, както ми беше разказано.

Цялата галерия.