Писма от Виет Нам

– Ти чиста виетнамка ли си?
– Зависи. Ако съм се изкъпала, съм чиста. :)

Често различни хора, учудени от моя български, ми задават този въпрос. Ако трябва да бъда честна, сещам се, че не съм българка, едва когато се погледна в огледалото, отида да видя майка си в неделя или ми зададат подобен въпрос.

Но се случва и ей така, ненадейно, да ми стане носталгично – като чуя някоя тъжна виетнамска песен или някой спомене за Виет Нам. И се сещам за баба – майката на моята майка. Някаква странна връзка ни свързва, въпреки че не съм израснала с нея, не ме е гледала и един ден. Сещам се за нея и се разревавам.

Затова един ден, както си седях кротко вкъщи пред компютъра, спонтанно реших да си купя билет и да замина, за да я видя. Четири години минаха, достатъчно дълго време. Ще изкарам тамошната Нова година, а и така се наредиха нещата, че брат ми ще се жени в този период. Отделно съм си набелязала няколко градчета, които да посетя. Предчувствам, че нещо изключително ще се случи, нещо важно ще разбера – там, на другия край на света – моето родно място, ще намеря нещо ценно за себе си.

И за колкото ми стигнат времето и силите, ще вървя, ще снимам, ще зяпам и ще пиша – писма от Виет Нам. Очаквайте скоро!

А дотогава – останете здрави, обични и топли.