Така майка ми ни казваше всеки път, като излизахме през зимата. Тя и през лятото ме караше да нося шапка, защото черната ми азиатска коса много привлича слънцето, а на мен често ми течеше кръв от носа в жегите. И трябва да призная, че колкото и да мразя да си слагам шапка, факт е, че тя помага понякога. Най-вече когато навън е такава истинска зима.
Най-актуалният лаф за сваляне на мацки по това време: „Искате ли да Ви услужа със своята ледочистачка?“ :)
Красиво е. Оставяйки настрана кишата, непочистените улици, заледените тротоари и превиващите се от студ хора. Оня ден минах покрай една малка уличка, пресечка на Черни връх и Богатица, и ми се щеше да спра и да погледам. Дърветата от двете страни бяха образували бял коридор, сякаш през който ако минеш, ще попаднеш в някоя вълшебна страна.
Време е за чаша червено вино и една зимна приказка. Хубави снежни дни на всички!
Наздраве! Тук, въпреки, че е студено, няма сняг. За това съм на ракийка със салатка от кисело зеле, праз и червен пипер. ;-)
Весели празници!
Наистина е красиво навън. Жалко, че когато забравим за детето, което сме били, виждаме само негативните страни на снега и ставаме прекалено сериозни. А… не бива. Слагайте шапките и се усмихвайте повече!
Здравей, Ани!
Заглавието ми напомни за речта на Херта Мюлер при получаването на Нобеловата награда.
http://www.librev.com/index.php/bg/component/content/article/article/21-arts-books/770-2009-12-10-02-01-47
Може да ти хареса :)
И, Ани, ЧНГ! :)))))))))
Благодаря, Мария! За статията и за пожеланието. :) Прекрасна година ти пожелавам!