разбъркано

– Ти чиста виетнамка ли си?
– Зависи. Ако съм се изкъпала, съм чиста. :)

Често различни хора, учудени от моя български, ми задават този въпрос. Ако трябва да бъда честна, сещам се, че не съм българка, едва когато се погледна в огледалото, отида да видя майка си в неделя или ми зададат подобен въпрос.

Но се случва и ей така, ненадейно, да ми стане носталгично – като чуя някоя тъжна виетнамска песен или някой спомене за Виет Нам. И се сещам за баба – майката на моята майка. Някаква странна връзка ни свързва, въпреки че не съм израснала с нея, не ме е гледала и един ден. Сещам се за нея и се разревавам.

Затова един ден, както си седях кротко вкъщи пред компютъра, спонтанно реших да си купя билет и да замина, за да я видя. Четири години минаха, достатъчно дълго време. Ще изкарам тамошната Нова година, а и така се наредиха нещата, че брат ми ще се жени в този период. Отделно съм си набелязала няколко градчета, които да посетя. Предчувствам, че нещо изключително ще се случи, нещо важно ще разбера – там, на другия край на света – моето родно място, ще намеря нещо ценно за себе си.

И за колкото ми стигнат времето и силите, ще вървя, ще снимам, ще зяпам и ще пиша – писма от Виет Нам. Очаквайте скоро!

А дотогава – останете здрави, обични и топли.

Попитаха ме кои са трите места в София, които бих препоръчала на чужденец, с което ме вкараха в такъв тежък размисъл, че вече цяла седмица не мога да измисля добър отговор. Започнах да увъртам:
– каква е целта – да накарам чужденеца да се влюби в София или повече никога да не му хрумне да стъпи в този град?
– по кое време? – лятото предразполага към повече романтика и разходки на зеленина; през тази арктическа зима се сещам единствено да го прибера вкъщи и да го нахраня с нещо топло и домашно приготвено;
– от къде идва чужденецът? – ако е от някоя твърде студена, подредена и скучна страна, да го напия в някоя чалга кръчма до 6 сутринта или да го заведа на дискотека в Студентски град и да види той що е то да си махнеш главата по български; но предвид как избягвам споменатите места и забавления, ще трябва първо да се консултирам с няколко просветени лица…

[Прочети повече…] about Три места в София

Не в банята, а в тоалетната стават чудеса. (Викторе, ти да мълчиш! Нямам предвид такива чудеса! :))

Обикновено най-добрите ми хрумвания идват именно там (, където и царят ходи сам). Също там се сещам за нещо, над което съм се мъчила дълго време – име на песен, изпълнител или някого, когото съм срещнала случайно, но не съм могла да направя връзката между лицето и човека.

Природата ме е създала пикла и ме е принудила да знам къде е и как изглежда тоалетната на всяко едно заведение, бензиностанция или къща, в която съм била. Това ми е дало възможност да видя доста чудати тоалетни.

[Прочети повече…] about Истории за тоалетни

Имам задача да напиша кратка приказка. Не беше задължително да е тази вечер, нито да е свързана по някакъв начин с чудесата по Коледа, но една змия трябваше да е главен герой и то – добър герой.

Сетих се за следната история. Преди няколко години (много, примерно 10) един човек ми я разказа. Дали я беше сънувал или измислил или написал, не си спомням. Но по някакъв начин историята ме е впечатлила повече, отколкото съм си мислела тогава, след като и до ден днешен се сещам за нея.

Знам, че този човек ме чете от време на време, и може би не си спомня, а може и аз да не я разкажа вярно и да я изкривя по свое усмотрение…, но му благодаря. Че го има.

Един човек лежал на любимия си камък насред зелена поляна. Слънцето меко огрявало лицето му и той постепенно се унесъл в сладък сън. Сепнал се от внезапния студен допир по ръката си. Една змия спокойно пълзяла по тялото му и проучвала всяка част от него. Човекът се уплашил, но не посмял да помръдне. Накрая решил, че ако й се довери и заспи отново, тя няма да го ухапе. Така и направил, а когато се събудил, змията била изчезнала.

Всеки сам си намира поуките. :)

Хубави дни!

19:35 ч, София. Бъдни вечер. Последните закъснели хора бързат към празничната семейна трапеза. Улиците са празни. Денонощното гише до нас за единствен път в годината няма да работи през нощта.

С майка ми обаче решихме да подраним с частта пиене и плюскане. Преядох с немчета и рано-рано се прибрах, с планове да разчистя къщата и да люпя семки. И малко да се погрижа за себе си. Имах няколко любезни предложения за гости и обикаляне на църква тази вечер, но ги отклоних. След дългоочакваното финале гранде на сезона в работата имам нужда от малко тишина.

Във Виет Нам са с 5-часова преднина и отдавна вече са станали от масите. Освен малкото истински католици, тръгнали на коледна литургия, стотици невярващи хора следват модата да се събират тази вечер по църквите – от любопитство и жажда за тълпа.

В Канада е все още утро. Едно девойче е грипозно, далече от дома и вероятно кисело. Съвсем разбираемо. Опитвам се да я разведря, без да намесвам Коледния дух. Без да звуча като банално пожелание от реклама по радиото, придружено от весели звънчета.

Трудно е да бъдеш добър и опрощаващ, ужасно трудно. А да се стараеш да бъдеш такъв само около Коледа, е лицемерно и гнусно. Огорчението и болката са нещо естествено и човешко, но е по-добре да ги пуснеш да изтекат в канала, за да заживееш с мир в душата си и да бъдеш щастлив.

Това е моето пожелание към вас. Не само за тази нощ и дните след нея. Бъдете добри! Чудесата не се случват нито само в тази нощ, нито сами, без наша намеса.

Така майка ми ни казваше всеки път, като излизахме през зимата. Тя и през лятото ме караше да нося шапка, защото черната ми азиатска коса много привлича слънцето, а на мен често ми течеше кръв от носа в жегите. И трябва да призная, че колкото и да мразя да си слагам шапка, факт е, че тя помага понякога. Най-вече когато навън е такава истинска зима.

Най-актуалният лаф за сваляне на мацки по това време: „Искате ли да Ви услужа със своята ледочистачка?“ :)

Красиво е. Оставяйки настрана кишата, непочистените улици, заледените тротоари и превиващите се от студ хора. Оня ден минах покрай една малка уличка, пресечка на Черни връх и Богатица, и ми се щеше да спра и да погледам. Дърветата от двете страни бяха образували бял коридор, сякаш през който ако минеш, ще попаднеш в някоя вълшебна страна.

Време е за чаша червено вино и една зимна приказка. Хубави снежни дни на всички!