разбъркано

Така майка ми ни казваше всеки път, като излизахме през зимата. Тя и през лятото ме караше да нося шапка, защото черната ми азиатска коса много привлича слънцето, а на мен често ми течеше кръв от носа в жегите. И трябва да призная, че колкото и да мразя да си слагам шапка, факт е, че тя помага понякога. Най-вече когато навън е такава истинска зима.

Най-актуалният лаф за сваляне на мацки по това време: „Искате ли да Ви услужа със своята ледочистачка?“ :)

Красиво е. Оставяйки настрана кишата, непочистените улици, заледените тротоари и превиващите се от студ хора. Оня ден минах покрай една малка уличка, пресечка на Черни връх и Богатица, и ми се щеше да спра и да погледам. Дърветата от двете страни бяха образували бял коридор, сякаш през който ако минеш, ще попаднеш в някоя вълшебна страна.

Време е за чаша червено вино и една зимна приказка. Хубави снежни дни на всички!

… е нещо, което или го имаш, или го нямаш. Не се придобива. Аз не притежавам нито един – с каквото и да се захвана, мога да стана що-годе ОК, но никога невероятно добра. Веднъж тази мисъл ме депресира за цели 2 часа. :)

Затова пък познавам много талантливи хора. Съвсем нескрито им се възхищавам и завиждам за това, което могат да сътворят с ръцете и въображението си, и за очите, с които виждат света. И щом те ме искат за приятел, значи може би това е моята дарба.

Eдин от тези хора е Валя и когато поисках уникална коледна картичка за клиентите и партньорите на фирмата, се сетих първо за нея.

Валя, освен че е ужасно сръчна, е и ненужно скромна. Твърди, че голяма част от работата по картичката я е свършил Дидака (който и да е той, ще му бъде отблагодарено), и дори даде на него да се подпише. Но аз съм убедена, че тя можеше да се справи и без чужда помощ – не й е достигнала само малко увереност.

Щях да се изфукам с картичката, защото е страхотна, но само ако беше подписана от нея. Сега малко се ядосах, че на тая земя се разхождат всякакви некадърници с претенции за гениалност, а това момиче не ще да си повярва.

Излиза, че хората, които имат талант, дори не подозират за него.

Проектът се оказа прастар и аз за пореден път установявам, че понякога е добре да вдигна от пясъка главата си щраусова и да видя какво става наоколо.

Как да е, новото произведение на Papermovie се казва Вход Б и е гениално, дори само с физиономиите, запечатани в него, най-вече тези на Пърси. :)

Преди малко пък получих като подарък цялата колекция на Котки и сигурно съм изглеждала странно, докато пътувах с метрото за няколко спирки и кискейки се ровех в кутията с флайъри, стиснала пакет тоалетна хартия в торба от Billa с краката си. :)

Два комара умряли безславно на перваза ми. От студ или от глад, не знам.

Една охладена кокошка, пред мен заклана и от мен оскубана, чака да я набуча върху бутилка бира и да я опека тея дни.

Една оранжева плюшена маймуна, която се казва Филип и мрази да я наричат маймуна (смята го за расизъм), стои на леглото ми и с носталгия си спомня нощите, когато доволно лежеше с три жени, които еднакво го желаеха.

Две калинки върху салфетки ме гледат втренчено, докато си мия зъбите.

Не е от виното. Честно. Около мен все животни.

Потърсих Animals на Флойд, но от цялата дискография странно точно този албум изчезнал от компютъра ми.

Някои блогове нарочно не включвам в RSS, за да не се загуби очарованието от очакването на нещо ново. Тъжното е когато дълго време нищо ново не се появява.

***

Никой не ме предупреди, докато си купувах китарата, че ТОЛКОВА ще ме болят пръстите в началото. Върнете ми паритеее!!!

*

От първия урок научих, че шеста струна на пето прагче е равно на пета струна свободна. Казаха ми, че с това съм научила 1/3 от всичко. Ще ми се да беше така.

***

Някой да ми препоръча някоя книга на френски, която да е подходяща за завършил второ ниво?