Талантът…

… е нещо, което или го имаш, или го нямаш. Не се придобива. Аз не притежавам нито един – с каквото и да се захвана, мога да стана що-годе ОК, но никога невероятно добра. Веднъж тази мисъл ме депресира за цели 2 часа. :)

Затова пък познавам много талантливи хора. Съвсем нескрито им се възхищавам и завиждам за това, което могат да сътворят с ръцете и въображението си, и за очите, с които виждат света. И щом те ме искат за приятел, значи може би това е моята дарба.

Eдин от тези хора е Валя и когато поисках уникална коледна картичка за клиентите и партньорите на фирмата, се сетих първо за нея.

Валя, освен че е ужасно сръчна, е и ненужно скромна. Твърди, че голяма част от работата по картичката я е свършил Дидака (който и да е той, ще му бъде отблагодарено), и дори даде на него да се подпише. Но аз съм убедена, че тя можеше да се справи и без чужда помощ – не й е достигнала само малко увереност.

Щях да се изфукам с картичката, защото е страхотна, но само ако беше подписана от нея. Сега малко се ядосах, че на тая земя се разхождат всякакви некадърници с претенции за гениалност, а това момиче не ще да си повярва.

Излиза, че хората, които имат талант, дори не подозират за него.