От доста време ми се върти една идея. Идея, породена от искреното ми желание (а в някои моменти – крещяща нужда) да харесвам града, в който израснах и в който живея вече 22 години или всъщност целия си съзнателен живот, но все не мога да нарека „свой“. Града, чиито улици обикалям всеки ден, и сиви фасади, задръствания, безкрайни ремонтни дейности, липса на паркоместа, на ред, на толерантност и възпитание у шофьорите, и тези дупки, плочки-изненадки в дъждовните дни, и кал през зимата, и прах през лятото… така са ми втръснали, до степен на дебилна апатия.
разбъркано
Варна за един ден
След дългия път, схванат задник, жегава и душна Варна, приятно запознанство, много пресни миди, малко скално катерене ;), така мечтания шум на морски вълни и най-после легло в охладена стая… сега прожектират фойеверки пред прозореца ми. :)
Чудесен ден! Благодаря! :-*
Напоследък
… ни ми се пише, ни ми се чете. Освен многото нерви покрай работата, с които не мисля да ви занимавам, в свободното си време ми е по-хубаво (извинете) да се правя на учебен в отглеждане на цветя, плетене на шалове за приятели и дрънкане на синтезатор. Замислям се даже да си пусна нова категория лежерно, а може би идилично. :)
Ще звучи като да се обяснявам, но не съм забравила, че искам да поразкажа за Виет Нам. А дори снимките не съм оправила като хората. Но ето сега, в следващия пост, ще разкажа за това как хората във Виет Нам празнуват Нова година. Само да го изпека това пиле на сол, че ми мрънкат ли, мрънкат…
Няколко неща…
…, които не ви дреме дали знаете за мен. Но Комитата е виновен! :D
1. Като малка ме мислеха за момче. Докато не навърших 11 и не ми се появиха първите наченки на цици, и аз се мислех за момче. Ходех с къси панталонки, момчешка прическа и много рани по коленете. Бях много дива и се връщах вечно мърлява и кървава вкъщи. Майка ми беше вдигнала ръце от мен.
2. В първи клас имах приятелка, която беше дъщеря на виетнамска киноактриса – една същинска богиня с много бяла кожа и кръгли очи. Моята приятелка беше дребна, доста мургава и грозноватичка (от двамата родители беше взела външността на баща си), но пък беше много артистична и дейна. Все ме караше да й бъда публика или да участваме по разни мероприятия. Веднъж танцувахме Ламбада с роклички „ламбадки“ (представляваха потниче и поличка на шарени райенца, много бяха модерни). Беше от редките случаи, в които ме виждаха по рокля. И до ден днешен помня стъпките, не че са много сложни…
Най-използваните букви
След специално запитване към моите пръсти и проучване на изтритите надписи на клавиатурата ми, за победители бяха излъчени буквите А, О, И, Т, Н, В, М, К, С, Х, П, Р, Л и Ъ, макар че точно Ъ не е изтрита. И понеже съм учила машинопис в училище, пиша на БДС и най-често пиша на български на този лаптоп, съответващите копчета на латиница не са интересни.
Да видим – като са толкова по-специални от другите, ще могат ли да съществуват сами.
искам на път
с момъка
към нови страни
пъстри снимки
и вино с мисо :)
***
пи мастика
и си матира
тиквата
истински
***
психопат
раним
мисъл никаква
само паника
Zing Boom!
Последният път, когато четох книжка в трамвай/автобус, беше сигурно преди… не знам, повече от 6-7 години. Тази сутрин не усетих 30-те минути път към работата в този раздрънкан автобус 9тм. Книжката започваше интересно.
През цялото време, не знам защо (май я сънувах тази песен) в главата ми звучеше It’s Oh So Quiet на Бьорк. Още по-избухващият оригинал е на Betty Hutton и е познат също като Blow A Fuse.
В търсенето на песента пък се натъкнах на една усмивка от улица Сезам. :)
А оня ден ми подариха плочи! Засега мога само да си ги въртя на пръстчето и да тананикам песните в тях… :) Но скоро, много скоро… ще лежа на мекичко с някоя книжка и ще слушам неравномерното пращене на грамофона. Примерно в неделя. Следобед. Дано вали.
Впрочем, събирам съвети за грамофон. От къде, какъв и прочие… Дайте акъл!