Почти 2 години и половина по-късно бих написала същото. Явно поумнявам твърде бавно.
разбъркано
Семейните скандали у съседите
Че у нас стените са ужасно тънки – така е. Чуват се звуци от кучешки лапи, пускане на вода от казанчето и други интимности, а не дай боже момата отгоре да затропа с токчета – все едно ти ги кове директно в ушите.
Преди две вечери си седя в кухнята и цикля пред компа. По едно време някъде над нас се разяри зверски скандал. Мъж и жена си крещяха, мятаха тежки предмети – страхотия! Тъкмо се зачудих дали да викна полиция, за да не стане някоя беля, те взеха, че спряха. Няколко минути зловеща тишина – рекох си – майчице, утрепаха се! После обаче отново им се чуха гласовете – този път учудващо спокойни. Поговориха си известно време, сетне някой тресна вратата, явно на излизане. Стори ми се, че чух женски плач, ама някак по-спокоен, та и аз се успокоих.
Спортът и аз
Със спорта сме скарани. Има по-голяма вероятност да срещнете Бил Гейтс в Мимас на Попа, отколкото да ме засечете да тичам в парка или да се потя в някой фитнес.
Някога бях споменавала тук, че в училище бях предпоследна в класа по всички възможни дисциплини по физическо. Предпоследна, но все пак… Дори от жал всички ме побутваха напред, та да взема да улуча поне веднъж тоя проклет кош!… Е, не помогна, ни веднъж. Дори когато съм непосредствено над кошчето за боклук, не мога да го уцеля…
Home
… home again
I like to be there where I can
When I come home cold and tired
It’s good to warm my bones beside the fire
Ето ме най-после вкъщи. След 32 дни, 10 полета, 4 страни, 9 града, 1 сватба, 1 конференция, 1 загубен катинар за куфар и 1 забравен телефонен апарат, поради което ще звуча зачудена в първите мигове на всяко обаждане, опитвайки се да отгатна кой ми звъни. Връщам се вкъщи с кошница, пълна със снимки и истории за разказване.
Остров
След като RT е retweet, вероятно това, което искам да направя, е reblog: RB @boryanayotova: Остров.
(Много е полезно понякога да разглеждаш статистиката в блога си – проследяваш линковете към теб и откриваш сродни мисли у напълно непознати хора.)
Нощно
Блещя се срещу телевизора вече пети сериал и не мога да заспя. Таман се унеса и се сепвам, кряскайки „Интубирай!“ или „Протестирам!“, а наскоро сложих в едно изречение профил на субекта и виктимология.
Забраниха ми да гледам всичко, свързано с адвокати, лекари или ФБР агенти. И с право. Приспиването с тъпи сериали вреди. За това изгубено време можех да оправя голяма част от снимките от последното пътуване…
Това и ще направя в момента, в 2,30 сутринта – ще си сглобя едно блъди мери за лека нощ и ще цъкам в Пикасата, докато съвсем се изтощя.
Споко, нищо ми няма. Малко ми е разбъркан стомахът и ме боли зъб, това е.