Фръц-фръц! :) Тази ще е за подарък. Реших да я направя изцяло с бяла ефектна хартия с апликации.
Много ми харесва как се отразява рамката на пода. :)
where time stands still
Фръц-фръц! :) Тази ще е за подарък. Реших да я направя изцяло с бяла ефектна хартия с апликации.
Много ми харесва как се отразява рамката на пода. :)
В това заглавие се крият няколко интересуващи ме напоследък теми. Но… едно по едно:
Напоследък все се сблъсквам с хора, които тайничко са мечтаели да сбъднат детските си желания „да правят това, което обичат, когато пораснат“, и… кризата им е помогнала.
Ани Банкова е сред тях. Тя е прекрасна жена. Има страхотен усет към красивото, детайлите, индивидуалността… и обича да шие. Винаги, когато съм я срещала, е била в на вид семпли, но много елегантни, с подчертана индивидуалност и харизма дрехи.
Преди половин година тя се захвана да ги шие и за други. И… да ви кажа… получават й се. Метнете един поглед на роклите, сред които съм харесала поне 5-6 модела, или пък разгледайте цялата колекция, и със сигурност (дамите) ще намерите нещичко и за себе си…
Пожелавам й много успех и никога да не загуби любовта, с която се отнася към всяка дреха, която излиза от нейните ръце.
Пожелавам и на себе си някога и аз да мога да се прехранвам от занаят, в който да влагам толкова сърце и умение…
(Открих си това в черновите от преди… хм… 3 години? Нямам идея защо не съм го публикувала…)
„One не е песен за единството, тя е песен за различното… Тя е анти-романтична: „Ние сме едно, но не сме едни и същи. Стигнахме дотам да си помагаме“. Напомняне, че нямаме избор. Още се разочаровам, когато хората чуват припева като „трябва да си помагаме“, а не като „стигнахме дотам да си помагаме“… Срещал съм стотици хора, които са я слушали на сватбата си. Аз им казвам: „Вие луди ли сте? Това е песен за раздялата!“
(откъс от интервю с Боно в книгата U2 за U2)
Буба я помня от преди… хм, доста години. Прекрасна девойка! Майка на три малчугана, красива, изключително мила и възхитителна с отношението си към детайлите.
Тя е близка приятелка на мой близък и когато същият този човек ми разказа за нейното най-ново начинание от преди 2-3 години, аз слушах смаяна. Но когато наистина видях на какво е способна, съвсем млъкнах. От изумление.
С последното си творение тя надмина себе си.
Моля ви, вгледайте се в това:
… и после осъзнайте, че това е всъщност… ТОРТА! За рождения ден на втория й син – Давид.
Днес ме обрекоха на будуване, докато не изчета от кора до кора блога на едно изключително момиче – avocett, или Гергана Даскалова. Тя е наистина възхитителна! – с таланта си да вижда и заснема красивото, да изработва уникални картички и да разказва с такава лекота и неподправена искреност; с любовта си към селото, градината и семейството; с упорството, с което преследва мечтите си и устоява на всичко пошло извън нейния свят, за да бъде вярна на себе си. А е само на 18.
И семейството й е великолепно! А разказът й за дядо й ме върна към моя за баба ми и ми стана отново топло, и хубаво, и тъжно, и мило…
Когато се разболя, не спря да си прави планове за бъдещето.
Благодаря на Ясмина, че ми я подшушна. :*
Color – Method of Action – страхотен тест за разпознаване на цветовете! След третото ниво нещата загрубяват. :) Споделете резултата си от първия път, много ми е интересно. Виктор изкара 8,9, а при втория опит стигна до 9,7, което за мен е равносилно на решено от робот. Но той все пак с това си изкарва прехраната и твърди, че има много добър монитор.