разбъркано

… или „Ама, ама аз… имах много да кажа!“

Стана ясно – не ставам за пред камера. За втори път ме поканиха и за втори път се видях като обрана на улицата и даваща притеснени показания. Въобще не искам да ви казвам кое е предаването и къде е. Дори самата аз не искам да го гледам. Този път дори не мога да обвиня, че са ме орязали и така думите ми са излезли от контекста. Защото така се разтреперих и си глътнах езика, че контекст липсваше, или когато успявах да отговоря на някой въпрос, можах само да изразя своето негативно и песимистично отношение по темата, без да се аргументирам защо.

[Прочети повече…] about За българския език, чуждиците и пълния член…

При това на Националната телевизия, въх, уби ма! Изчакайте до 15-тата минута и тогава ще се появя. Тъпото е, че няма как да се превърти или поне аз не успях с моя нет.

Добавено: От сайта Българо.Азия са били така добри да изрежат само частта с мен в новините, за което съм им много благодарна.

Интервюто беше взето уж за Малки истории и доста се учудих, че го  поместиха в По света и у нас. Моите 3 минути слава, в които стърчат неизменните ми чаровни антенки, а физиономията ми е каменна и дебилна, клоняща към кисела, почти зла, без да знам защо. Пък аз помня, че се усмихвах от време на време. Май.

Освен това пак объркаха имената ми, но не им се сърдя – те са си доста объркващи… :)

Не бях украсявала коледна елха от… може би никога. Сама. Единствените две купешки играчки, които закачих, бяха подарени. Другото дойде като вдъхновение от Крокотак – място, което, както се изрази Анчето, „ме накара да се почувствам отново като малко момиченце“. Освен това страшно завиждам на децата на момата, дето ги измисля тези чудеса – искам и аз такава мама. :)

[Прочети повече…] about Коледното борче

Получих най-после едногодишна шенгенска виза. Да са живи и здрави унгарците, много добри хора! Нищо, че за предишните 2 шестмесечни визи, които ми издадоха, посетих само веднъж Будапеща, при това за няколко часа, на път към Берлин – аз наистина много симпатизирам на унгарците. Вероятно сега хорицата се смилиха над мен и моя паспорт, нашарен с поне 6 шенгенски визи само за 2 години, а може просто да са искали да се отърват от мен поне една година. :)

Мога много да приказвам за процедури и консулства и техните различни критерии за издаване на виза, нищо че уж правилата са еднакви навсякъде.

От 23 години съм в България, от 18 години – с постоянно пребиваване, чак преди 3 години видях смисъл да поискам гражданство – заради безпроблемното пътуване наляво-надясно из Европата. Все още нямам отговор от Министерството на правосъдието, но за това мога още повече да разправям, а няма смисъл.

Вероятно ще получа гражданство, след като вече няма смисъл, защото нали уж България ще влезе в Шенген идната година. Някои зли езици обаче твърдят, че това няма да се случи.

Аз не разбирам. Не следя новините и не се интересувам от външната политика на България. По-запознатите да кажат мнението си – и вие ли мислите така? Защо? Ще ми е полезно да знам.

А дотогава ще се съгласявам с рекламата „Животът тече по-гладко с виза.“ Само че не тази виза, която имат предвид.