разбъркано

… на основата на алое вера, куркума, иланг-иланг и пачули, с екстракт от магарешки бодил и костилка от ший и аромат на мента, накисната в прясно изстискан сок от портокал, поръсен със семки от карамбол. Лекува изгаряния, спазми и болки от всякакъв характер, липса на апетит, прекаляване с алкохол, цигари и храна, същевременно подмладява и тонизира организма още в първите 2 часа след приема. При нанасяне върху кожата действа хидратиращо, стягащо и отпускащо едновременно, а намазан върху препечена филийка пълнозърнест хляб балансира нивото на Ph в устата и подобрява имунната система. С парченце бекон отгоре добива дори приятен вкус…

Взема да си изнеса телевизора от спалнята ли…

… или „Ама, ама аз… имах много да кажа!“

Стана ясно – не ставам за пред камера. За втори път ме поканиха и за втори път се видях като обрана на улицата и даваща притеснени показания. Въобще не искам да ви казвам кое е предаването и къде е. Дори самата аз не искам да го гледам. Този път дори не мога да обвиня, че са ме орязали и така думите ми са излезли от контекста. Защото така се разтреперих и си глътнах езика, че контекст липсваше, или когато успявах да отговоря на някой въпрос, можах само да изразя своето негативно и песимистично отношение по темата, без да се аргументирам защо.

[Прочети повече…] about За българския език, чуждиците и пълния член…

При това на Националната телевизия, въх, уби ма! Изчакайте до 15-тата минута и тогава ще се появя. Тъпото е, че няма как да се превърти или поне аз не успях с моя нет.

Добавено: От сайта Българо.Азия са били така добри да изрежат само частта с мен в новините, за което съм им много благодарна.

Интервюто беше взето уж за Малки истории и доста се учудих, че го  поместиха в По света и у нас. Моите 3 минути слава, в които стърчат неизменните ми чаровни антенки, а физиономията ми е каменна и дебилна, клоняща към кисела, почти зла, без да знам защо. Пък аз помня, че се усмихвах от време на време. Май.

Освен това пак объркаха имената ми, но не им се сърдя – те са си доста объркващи… :)

Не бях украсявала коледна елха от… може би никога. Сама. Единствените две купешки играчки, които закачих, бяха подарени. Другото дойде като вдъхновение от Крокотак – място, което, както се изрази Анчето, „ме накара да се почувствам отново като малко момиченце“. Освен това страшно завиждам на децата на момата, дето ги измисля тези чудеса – искам и аз такава мама. :)

[Прочети повече…] about Коледното борче