… или „Ама, ама аз… имах много да кажа!“
Стана ясно – не ставам за пред камера. За втори път ме поканиха и за втори път се видях като обрана на улицата и даваща притеснени показания. Въобще не искам да ви казвам кое е предаването и къде е. Дори самата аз не искам да го гледам. Този път дори не мога да обвиня, че са ме орязали и така думите ми са излезли от контекста. Защото така се разтреперих и си глътнах езика, че контекст липсваше, или когато успявах да отговоря на някой въпрос, можах само да изразя своето негативно и песимистично отношение по темата, без да се аргументирам защо.
А темата беше интересна, беше на живо, имаше дискусия с още трима участници, но лъскавата сцена, шумните водещи и публика, ярките прожектори… Върнаха ме в четвърти клас, когато ме изпитваха пред дъската и аз заеквах.
После се бих по тиквата що не съм казала това или онова, но беше вече късно.
Как да е, темата беше за навлизането на чуждиците в българския език, за грамотността на младото поколение, за премахването на правилото за пълния член и такива неща. Всичко това – покрай наближаващия 24-ти май.
Сега и тук вече мога да си кажа, въпреки че вероятно и друг път съм приказвала на тази тема.
–
Чуждиците
Дразня се на ненужната им масова употреба.
Естествено, че са необходимост. Когато нямаш аналог на български език или явлението е ново и чуждо досега. Да не говорим, че в българския език е пълно с чуждици, които така удобно са се настанили в речника, че никой вече не обръща внимание.
В предаването някой даде пример с думата уикенд. Как да я преведеш на български? „Почивни дни“, отговориха, но не е правилно. И около Коледа са почивни дни, но това не ги прави уикенд. И аз я употребявам тази дума, но по-често казвам „Хубава събота и неделя!“, макар и да е по-дълго. Друг даде пример с принтер. Аз се сещам за паркинг. Ха, дайте ми превод на това! Изнасиленото превеждане на чужди термини е също крайност.
Но когато имаш ясен аналог на български и, просто защото е модерно, да вметнеш някоя английска дума… Ето това истински ме дразни и се старая да не се подвеждам по модата.
Оня ден исках един човек да ме добави в Skype и тръгнах да пиша „Моля да ме аднеш„. После се усетих и написах добавиш.
Обядваме с един приятел и той ми обяснява за някакво селце, където е бил и много му харесало. Питам го какво точно му е харесало. „Нейчъра“, отговори ми той.
Още хиляди примери мога да дам.
Е, не съм съгласна.
–
Пълният и краткият член
Като говорим пък за правилата… Както единият от участниците в предаването спомена, езикът е жив организъм и трябва да се развива. Правилата трябва да улесняват, да бъдат практични и да се променят и премахват, когато се окажат излишни.
Аз съм ЗА премахването на правилото за пълния и краткия член, не само защото са малцина онези, които го спазват. Аз също се старая да го спазвам, докато съществува като правило. Но в крайна сметка нужно ли е то?
Хубаво, указва кой извършва действието, но защо важи само за мъжкия род? Женският и средният да си гледат работата?
За съжаление обаче за всяка промяна в езика трябва да минат години, докато онез симпатяги от БАН узреят за идеята.
Затова съм радостна и горда, че бях част от Неолог и до ден днешен съм верен фен на проекта, защото въпреки лекия си, неофициален и непретенциозен формат, отчита актуалното развитие на езика, било то в негативна или позитивна посока – нали искаме да сме обективни? Без него щяхме да си чакаме годините, докато дадена нова дума, която вече се употребява от мало и старо, да влезне в официалния български тълковен речник.
–
Грамотността на българите
Никак не искам да звуча като критична и кисела лелка. Далеч не съм някакво гуру на българската граматика, даже напротив – доста често си откривам грешки, а конкретните термини и правила в граматиката дори не мога да ги назова. Но се старая да пиша и говоря правилно.
И след като една виетнамка, била тя израснала от 5-годишна в България, се старае да спазва правилата на езика на страната, в която пребивава, то роденият тук би трябвало да се старае двойно повече. Но не се.
В работата си непрекъснато се сблъсквам с неграмотни писания – в автобиографиите на кандидатите за работа, в служебните кореспонденции с клиенти и доставчици, дори в договорите, написани от уж великите юристи на големи фирми.
В писмо с 4 изречения от управителя на транспортна фирма, в което той се оправдава за забавянето на една доставка, открих 17 грешки. И то не такива като грешна употреба на пълен и кратък член – о, не! това са вече висини, за които спрях да мечтая – бяха елементарни, ниво трети клас.
Оня ден изчетох разказите на Момо Капор за Белград, защото сами по себе си са изключително увлекателни, но се ужасих от безбройните правописни грешки и още повече от факта, че книгата има цели трима коректори извън редакторите. Ще ме прощават Сиела – не може всичко да се свежда само до големи печалби срещу ниско качество.
Да не приказваме пък за журналистите, които също уж имат зад себе си коректори.
Грамотността е въпрос не само на уважение към езика, най-вече когато ти е роден, а е уважение към самия теб. Немарливостта в това как говориш и пишеш е немарливост към самия теб. Това е като личната хигиена – нали се къпеш и си миеш зъбите сутрин и вечер, най-малкото, за да не вониш на околните? Забързаното ежедневие, съвременният начин на живот, Интернетът… не са оправдание да бъдеш неграмотен.
Даааа, хубаво… А особено пък мене ме дразни напоследък това, че взеха да пишат разни думи с главна буква… Интернет, как да е, прежмиквам го… да е с главна буква. Не е лошо, прощавайте, моля, да оправите „излязли“, че така някак стои като нарочно едно… :-)
По отношение на чуждиците… „Нейчъра“ и мен ме дразни и дори се опасявам, че по същния начин е дразнещо за околните когато самата аз използвам чуждици.. Случва се, но никога не е нарочно или за да изляза модерна.. просто в такива случаи английската дума „застава на пътя“ и трябва (1) да се усетя и (2) да затърся за момент в съзнанието си българския аналог, спирайки спонтанния поток на мисълта си :-))) Особено в периоди когато интензивно използвам английски се получава абсолютно без да искам.
Предполагам и сегашните приети чуждици някога са дразнели околните преди да се настанят трайно в езика. Според мен най-важното е дали вмъкатата чужда дума пречи на комуникацията в конкретния случай или не. Ако знам, че отсрещния човек също използва много дадения език в ежедневието си, ще очаквам да ми влезе в положението, а в противния случай ще се самоконтролирам повече.
Мързи ги. А и са природно тъпи (метнали са се на родителите си). :-D
Някои хора просто не стават за пред камера. И аз в това число. Затова избягвам. ;-)
Интернет и особено уеб 2.0 приложенията дават възможност на всеки с достъп до мрежата да произвежда съдържание, най-често пишейки. Свидетели сме на един вид халтурен ексхибиционизъм.
По този начин и става ясно, че към момента доста широки слоеве на нацията ни са откровено неграмотни: това пълен и кратък член, употреба на „и“ и „й“ (напр. „свой хора, десетима полицай“), а за пунктуация направо да не говориме.
Истински жалко е, че дори „управители на фирми“ попадат в тази категория. Когато същото се отнася до журналисти, жалкото се превръща в направо недопустимо.
От друга страна предполагам, че това състояние на грамотност на широките слоеве и преди не е било много по-различно, но просто не е изпъквало толкова.
Поне преди медиите, както и преводната литература се списваха на качество, позволяващо ползването им. Това го казвам с риск дори да изпадна малко нещо назадничав -).
Няма какво да кажа, което да не е в съгласие с написаното и коментарите.
@Victor: Благодаря за забележката, поправих се. :)
@Emil Georgiev: Това е доста интересна теория. Не бях се замисляла досега, че може би нивото винаги си е било такова, само дето сега има повече възможност да изпъкне.
От друга страна обаче (отново рискувам да звуча като лелка, която реве за добрите стари времена) ми се струва, че е въпрос и на по-строгите някогашни традиции – в образованието, в книгоиздаването, в медиите.
Издателствата наистина пестят от коректори, директно оставят само редактори, които вършат и тази работа или ако все пак ползват коректори, взимат куцо и сакато, което е завършило някакво образование, нямащо нищо общо с българския език.
По пътищата можеш да срещнеш официални табели, на които пише „Пътя в ремонт“. Няма пълен член, няма глагол. Дори в новините по телевизията правят гафове в надписите. В т.нар. забавни предавания пък да не говорим какви изцепки има.
50-годишен тенекеджия, завършил механо-техникума преди 3 десетилетия, прави забележка на 23-годишна офис служителка с бакалавърска степен в УНСС, която написала сумата във фактурата „педесе и шест лева и четри стотинки“, а в адреса на фирмата „Бургаз“.
Не е свързано само с широката възможност за изява, която Интернетът дава. Ужасът е навсякъде.
Николай Цветков, позволи, моля, да забележа, че не са „природно тъпи“, както казваш, а са натурално тъпи, или да речем нейчърно тъпи. :-)
Emil A. Georgiev, прощавай, моля, но дума „говориме“ няма. Има „говорим“.
Прощавайте, моля, за забележките, но така са по-възрастните (на 46 години съм) само забележки и кусури могат да намират. :-)
Хайде и още една… Зная какво имате предвид под „куцо и
сакато“, когато пишете за коректори и редактори… :-) Но „куцо и сляпо“ някак ми е по-близко. Само дето вече не върви много, защото благодарение на софтуерни синтезатори на реч има съвсем слепи (без зрение) редактори и коректори. Е, не ги наемат много-много на работа, ама не е като без хич. Пък издателите и губят, защото тия хора и на малко пари са доволни, пък са много старателни. (Който все пак наистина може.)
Понеже погледнах още малко в този блог, да ви разкажа, ако не съм отегчителен, как ме сбъркаха едно време с виетнамец. Връщам се аз от работа, от втора смяна, подпрял съм глава в автобуса на облегалката на предната седалка и си дремя. По едно време чувам зад мене двама мъже (момче бях тогава) да си говорят: „Ми ако требе че ги будиме“. И ме попипва единият отзад по рамото. Аз се обърнах и човекът ми се извини и се сконфузи. Та това стана, защото аз не слязох на предишната спирка, където слизаха всички виетнамци, обикновено облечени в дънки и едни бежови якета, с дълги черни коси. Та и аз имах тогава подобно яке, па и косата ми беше дълга и черна… Па отзад и все още ми е такава де. :-)
Иначе, добре е, поне сега е възможно, да се ползват програми за проверка на правопис, слава Богу, вече май има и за Windows и за Linux безплатни такива.
SY, Victor
А, забравих да благодаря, че няма код в картинка за коментарите. Иначе и да исках, много трудно щеше да ми е да ви подосаждам тука. :-)
@Виктор: Още малко и био тъпи ще ги изкарате! :D
Нали може на „ти“? Защото с това „Вие“ и „прощавайте, моля“ леко ме смути. :)
Не бях обърнала внимание на профила ти и те обърках с един друг Виктор. Не знаех, че се навърташ наоколо, което изключително ме радва. Още при онази история с вестникарчетата, които не искам и да им споменавам името, покрай която името ти нашумя, исках да ти драсна два реда за подкрепа и да изразя възхищението си от силната ти воля. Но така и не го направих.
По повод кодовете – нищо не им разбирам. Ползвам стандартен WordPress шаблон за този блог, но трябва да им благодарим на тях тогава.
А, ако имах силна воля, нямаше да се предам веднага. Щях да ходя в съд, или поне още нещо да намеря да се възпротивя. Аз тогава се отказах много бързо. Нямам нерви за такива работи. Благодаря, An, може на „ти“, разбира се. Гледам на Звера Топблоглога, та оттам ме привлече заглавието, иначе не знаех за тебе.
Единственото смислено обяснение (което съм открил досега) за пълния/непълния член в българския език е да различиш кой владее и кой не това правило. Но всъщност ти можеш да го различиш (неграмотния) и по много други неща :)
Иначе и аз съм фен (любител?) на граматиката и правилната й (нямам ударено „и“ на клавиатурата) употреба.
Аз просто да се разпиша, не че ще кажа нещо умно или ново :) Чуждиците, за които говориш, че нямат аналог в българския, се наричат заемки. Чуждици са думи, за които има и българска дума. Аз лично не съм крайно против тях. По същата логика като твоята за пълния член – езикът се развива, това е синонимно богатство. Проблемът е не развиването, а опростачването на езика и интелектуалния мързел да си напънеш мозъка и да използваш и някоя друга дума, от време на време, вместо непрекъснато „стартирам“ и „финализирам“, давам само като пример. Поради това и съм против премахването на правилото за пълния член. Не мога да разбера, ама честно, кое му е толкова трудното – проверява се елементарно и е нужно човек просто да се замисли за секунда и да си изчете написаното – толкоз. В говоримата реч така и така го няма, като седнеш да пишеш какво толкова лошо има да се прояви малко усилие – за мен няма разлика между това и да се напънеш да използваш българска дума вместо чуждица.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=8806&rid=154&archive=