Спортът и аз

posted in: лично, разбъркано | 12

Със спорта сме скарани. Има по-голяма вероятност да срещнете Бил Гейтс в Мимас на Попа, отколкото да ме засечете да тичам в парка или да се потя в някой фитнес.

Някога бях споменавала тук, че в училище бях предпоследна в класа по всички възможни дисциплини по физическо. Предпоследна, но все пак… Дори от жал всички ме побутваха напред, та да взема да улуча поне веднъж тоя проклет кош!… Е, не помогна, ни веднъж. Дори когато съм непосредствено над кошчето за боклук, не мога да го уцеля…

Така де, не всичко е за всеки, но все пак преди месец си взех карта за един спортно-танцов клуб с идеята да тръгнем с моята приятелка Еми на йога и нещо друго, ако си харесаме. Всъщност по друг повод ги взех тези два ваучера, но историята ще стане мноооого дълга… Как да е – дойде заветната сряда, пуснах още сутринта смс на Еми да я подсетя да не си забрави екипчето, взех я след работа, паркирахме пред залата – всичко точно. И тъкмо слизайки от колата, аз се плеснах по челото, че нейния ваучер, разбира се, съм го разпечатала, но, още по-естествено, съм го забравила на принтера в офиса. Решихме да отидем на биричка вместо, без туй не се бяхме виждали сами двете от месеци.

Дотук добре. Идва следващата сряда и пак сме се запретнали ентусиазирано да ходим на тази йога. Пак така – пуснах й смс сутринта, взех я след работа, паркирахме пред залата, на същото място! Даже подранихме, та си поклюкарствахме 20-ина минути в колата, докато дойде часът за йогата. И когато този час настана, отворихме багажника да вземем нужните неща и… екипчето ми го нямаше! Честно, и до този момент не мога да обясня как така мистериозно изчезна тази торба! Единствено мога да обвиня автомивката, в която си оставих колата за миене през седмицата. Обърнах цялата кола наопаки! Проверих под седалките, при резервната гума, под капака, под колата… Еми изпадна в истеричен смях и само повтаряше: „Е, не, Анчо, това не е истина!“, докато аз се дупех пред багажника в паника и недоумение. И понеже бяхме опукали времето до часа, нямаше за кога да се прибера да си приготвя нов екип. Решението беше отчайващо ясно – хайде пак на бира!

Тази събота, ъгейн, решихме, че тъпи и упорити, живи или умрели, ще отидем поне за часа по зумба. Това е нещо като салата-бълвоч от аеробика, латино, индийски и мтв танци. Звучи ужасно, но всъщност е забавление.

Уговорихме се за 11 ч пред залата. Предварително проверихме всичко: ваучери – на линия, екипи – checked. Пристигнахме в залата. Вътре думкаше музика. Рекохме си, почнали са. Тропнахме на вратата – никой не отговори. Тропнахме по-настоятелно – отвори една симпатична мома (инструкторката), подкани ни да влезем. Залата беше празна и студена. „Аз току-що дойдох и пуснах климатиците, така че след малко ще се стопли – усети ни сякаш каката. – Влезте в съблекалнята да се подготвите и започваме. Само дето в събота винаги закъсняват с 15 мин, така че нека ги изчакаме.“

Влязохме да се преоблечем и тъкмо бяхме вече готови за зумбата, когато… токът изгасна! Тук вече изпаднахме в див смях, който никоя нарочна смехотерапия не може да причини. Инструкторката се ошашави. „За първи път ми се случва това!“. Успокоих я с нашата предистория и че може би по някакъв начин аз влияя зле с лошите си вибрации. „Дайте да изчакаме да дойде токът.“ – каза тя. Какво да чакаме, рекох си, ами ако някой бушон просто е изгърмял? Така и се оказа – в коридора си светеше като бял ден. Слязох до рецепцията на хотела, в който е залата, и помолих да пратят техник. Мацката пък зазвъня на собственика на клуба, който обеща и той да тормози техника. След 20 мин токът все пак дойде.

„Сега трябва само да изчакаме да тръгне компютърът с музиката, че той, милият, много е зле…“ – усмихна се мацката. ОК, казахме си ние, твърдо решени, че точно същия ден трябва да прекъснем каръщината. Компютърът тръгна, но… winamp-ът заби. Мацката въздъхна тежко. Вече беше ясно, че други няма да има, така че си останахме само двете с Емичка да чакаме. Winamp-ът тръгна най-после. „Сега пък само едната колона работи!“ – ядоса се каката. „Споко, – утешавах я аз, – и с една колона ще се справим…“. Тъкмо довърших това изречение, когато девойката от притеснение лисна пълна чаша с вода върху цялата техника…

… Няма да ви разказвам повече. В крайна сметка след 50 мин разправии, зъзнене, бърсане, подсушаване и упорство… зумбата все пак се състоя. Беше много подскачащо, изпотяващо и комично, и се надявам, че лошата магия е вече развалена. Е, да видим все пак идната сряда… :)

12 Responses

  1. yovko

    „Звучи ужасно, но всъщност е забавление.“

    Това може ли да си го добавя в тефтерчето с безценни мисли :)

  2. nixonixo

    Хахаха, гаф след гаф… ама вие май не разбирате от намек :)))
    Вижте с бирите как гладко ви се получава :оР

  3. kocko.eu

    Хаха, oтстрани звучи готино, но ако ми се случи нещо такова, едва ли бих бил много щастлив. :)

  4. Michel

    Като каза спорт и фитнес и се сетих за това…

    http://www.dilbert.com/strips/comic/1991-09-21/

    :-)

    Сега, на по-сериозна нота: Не го взимай туй със спорта и упражненията сериозно! Забавлявай се! Не ти трябват ваучери, спортни екипи, ходене с кола на специално място и т.н. Трябва ти само желание за опиташ! ;)

    – Разходи се в парка, ама бързичко – става „спортно ходене“ и е безплатно.

    – Може да се съберете с приятели да играете тенис на маса – пак е забавно, безплатно, и може да се прави в парка.

    – Къде ти е колелото? Взимаш го и си караш наоколо, сама или с приятели – забавно, безплатно и лесно (и пестиш бензин).

    – Кога последно си играла федербал? ;)

    – Може да танцуваш вкъщи сама или с приятели, направи си парти и готово, ето ти спорт и забавление заедно…

    – Лятото може да се плува в морето, и полезно и забавно и не е скъпо (освен ако не държиш на петзведния хотел). А вечерите – разходки по брега и после бира и цаца с приятели? :)

    – Разходка до Черни Връх?

    Сещам се за поне още 1000 начина…Важното е да ти е забавно и приятно…

  5. An

    Мишелка, виждал ли си ме как играя тенис на маса? Не ти трябва да ме виждаш отново… Същото е с федербала. Плуването е единственият спорт, който ми доставя удоволствие, но… твърде мокро. А морето мога да го гледам, слушам, дишам, да му говоря и то да ми отговаря, и най-много да си топна крачето, колкото да се посоли, но не и да плувам вътре… Оня ден се поразходихме с една приятелка в Южния парк и си припомних колко е хубаво. Бързото ходене се получи естествено, че си захладня времето. Иначе си много прав, че има много начини – само желание да има.

  6. Michel

    Еми водата си е мокра, и морето също, истина е … :)

    Няма как да плуваш и да не се намокриш … то туй так и със спорта. Въпроса е, че може тези неща да са забавление – а не някаква специална „активност“… Всичко, което е забавление, не тежи на човек и го прави с радост… :):):)

Leave a Reply