Че у нас стените са ужасно тънки – така е. Чуват се звуци от кучешки лапи, пускане на вода от казанчето и други интимности, а не дай боже момата отгоре да затропа с токчета – все едно ти ги кове директно в ушите.
Преди две вечери си седя в кухнята и цикля пред компа. По едно време някъде над нас се разяри зверски скандал. Мъж и жена си крещяха, мятаха тежки предмети – страхотия! Тъкмо се зачудих дали да викна полиция, за да не стане някоя беля, те взеха, че спряха. Няколко минути зловеща тишина – рекох си – майчице, утрепаха се! После обаче отново им се чуха гласовете – този път учудващо спокойни. Поговориха си известно време, сетне някой тресна вратата, явно на излизане. Стори ми се, че чух женски плач, ама някак по-спокоен, та и аз се успокоих.
Въпросът ми е – наистина, като съвестен съсед, какво правиш в такива случаи? Стотици хиляди жени и деца страдат от побоища вкъщи, а техните съседи сякаш никога нищо не чуват и не знаят. Как да разграничиш домашното насилие от обичайната семейна свада?
Кога да се намесиш? Да изчакаш да мине някакво време? Че те, белите, стават за секунди! (най-вече в кухнята при ножовете и тиганите)
А дали да се намесиш? Къде е тънката линия между помощта и вмешателството? Кога прекрачваш границата на личното пространство? Хората са си у дома – тяхната крепост. Не коментирам въобще, че пречат на съседите си с виковете – махнете това, аз наистина повече се притесних за тях самите.
Как да се намесиш? Ако се качиш и потропаш на вратата, да не отнесеш и ти някой юмрук или директно един удар с тигана? А и как да влезеш да видиш дали всички са живи? Викането на полиция винаги ми е било много противно и долно-анонимно. Вероятно заради лошите ми спомени с една луда съседка, която всеки път, когато имахме гости, та дори и от един човек, та дори само да си пием ракийчица и да слушаме chill out – или викаше полиция, или тропаше с чук по парното. Това последното въобще не искам да го мисля като вариант…
Наистина ще ми е много интересно и полезно да чуя вашето мнение – как бихте реагирали като съсед в такава ситуация?
Трябва да се вика полиция. Да, тук нямаме доверие, никак. Обаче преди години, 12, ни откраднаха семейната кола, половинката ми каза „обади се в полицията“. Погледнах го смаяно, после се сетих, че е живял в богата европейска държава няколко години. Обадих се, невероятно – намериха я за 15 мин, паркирана на края на улицата, не могли да й спрат някаква блокировка на двигателя.
Но не това е най-важното.
Важното е да направиш нещо, което няма да те застраши, а ще има ефект и в последствие. За мен най-естественото е да ползваш държавата за това, като част от тяхната насрещна престация за плащането на данъците. Ако се намеси полиция и запази дискретността ти (това трябва да им е задължение, но не знам как е реално), най-добре.
Аналог със съседката и гостите не е ок – тук говорим за реална опасност някой да бъде увреден физически и няма място за вина.
Този път не са стигнали до крайност, но следващия биха могли. Особено ако знаят че никой няма да реагира.
Доверие се гради, само трябва да има постоянство.
Аз се сещам за един приятел, който живее под млада двойка, редуващи вечерите с грандиозни скандали тип „развод ми дай и повече не ме мъчи“ и бурен секс за сдобряване – и двете били еднакво шумни. Той също е решил следващия път, независимо коя от двете ситуации е налична, да извика полиция – че нарушават обществения ред посред нощите, иначе нямало съмнение, че хората така си се обичат – шумно…
Като знам аз как обичам да се карам шумно и буйно, ако ми пратиш полиция, рискуваш да ме окошарят за нападение срещу длъжностно лице :))))
Аз имам подобен проблем и винаги съм се чудила какво да правя. Съседите под нас често се карат, понякога чувам всяка дума, даже май мъжа поступва жена си като е пиян. Мислила съм си да викам полиция, но не знам дали ще ми обърнат внимание ако се обадя. От друга страна – наистина не разбирам как самите хора, които са жертва на домашно насилие могат да си мълчат и търпят за това. Определено не е лесно да направиш нещо, но пък и да търпиш и да се правиш че нищо не се е случило пак не върви.
Здравей Ан!
Преди всичко искам да споделя, че ми е доста приятно да съжителстваме в твоята стая, а да не говорим какво чувствам, когато се мушна в куфара ти и тръгна с теб по чужбина! Надявам се също така да не стигаме до там да ни чукат по парното или пък още по-малко да ни изпращат нравствена полиция :)
Относно съседите…ами сложно е. Хубаво е, че има хора като теб, които им съчувстват и искат да помогнат, но според мен мисията е безполезна. Съвсем откровен съм и не бих си кривил душата да призная, че ако имам такъв случай бих си пуснал Deep Purple премествайки се на диаметрално от скандала място. Не бих се месил в личните взаимоотношения между хората, не бих тропал по парното, по вратите им или да звъня в полицията, защото просто е безсмислено. Приел съм факта, че такова е въпроз на възпитание, култура, морал и т.н.
Не се учудвам на гореописаните от теб събития. Изненадвам се обаче, като виждам интелигентни хора да купуват апартаменти все едно си избират някое возило от магазина. В последствие болшинството съжаляват. Колкото и да е лъскава сградата, колкото и да хубаво местоположението, изгледа и т.н. не трябва да забравяме, че съжителстваме с хора все пак. Ако си под наем, т.е. за малко разбирам. Не ти изнася стягаш си багажа и се местиш, но за постоянно такава голяма инвестиция е меко казано неразумна. Смятам, че най-естественото нещо което би направил всеки разумен човек е да купи бутилка уйски, кафе, ядки или нещо от сорта и да почука на съседната врата. да осъществи визуален контакт с бъдещите си съседи, да поговори и да се ориентира какво би могъл да очаква от такива хора. Надявам се всички да се съгласят, че това са едни 10-15 минути, които биха ни спестили доста главоболия.