Хубав план-график си бях начертала, ма тотално се разбишка – чак днес успях да стигна до първия филм Чудото на Кандеал. Впечатленията от него и евентуално други, до които се добера, ще оставям в единствения форум за кино, в който пиша изключително чат-пат. Утре е ред на Чиста.
За членуването и хората
Голяма веселба настана! :)
Историята е следната – във вторник сутринта въпреки голямата лудница в работата успявам да вляза в личната си поща и заварвам писмо от авторка на Новинар Жана Петрова, която много любезно помоли да отговоря на няколко въпроса относно българския език, защото аз, бидейки живуща в България виетнамска гражданка, а пък и коректорка на Неолог, видиш ли, „мнението ми е ценно“. Нямам такива претенции, но щом така казва, да споря ли? Помоли да побързам с отговорите, че до 14 ч на същия ден трябва да пусне материала. Редакцията на Новинар все пак мило решили да изчакат да пуснат статията по-следния ден, защото не били сигурни дали ще смогна с отговорите, пък нали те ценни.
Киномания 2006
Ха! 4 поста за септември и само 1 за октомври. Ноември вероятно също ще остане само с един (този), защото тазгодишната Киномания начерта плановете ми за почти всяка вечер. Изпускам сигурно доста заглавия, като гледам само за след 20 ч (изкл. уикендите), но иначе трябва да си взема отпуска за целия ноември – ха! в най-пиковия месец в работата, би било култово! :)
Та… В случай че се питате, през този месец вечер ще бъда на следните места:
(пък ако си харесате някое заглавие, може да се засечем там! :))
Immaculate dream
Опитвах се да надвикам черната кака на сцената и резултатът е налице – тази сутрин гласът ми е особено секси прегракнал.
Извън субективните вълнения (защото ааааааааааааааааа, колко яко беше!!!), снощният концерт на Дюран наистина беше съ-вър-шен!
– имаше едно изнервящо чакане – вместо в 8, концертът започна в 9,20, но пък (като никога) пуснаха много подходяща за случая музика – осемдесетарски ню-уейв хитчета на Depeche Mode, U2, Tears For Fears, New Order…; по-добре от някоя некадърна подгряваща група;
– звукът беше учудващо добър; просто както би трябвало да бъде – колко ли вече трябва да сме изпаднали, та да се радваме, когато нещо не е зле;
– противно на очакванията ми, Бон, Льо Бон беше великолепен! на Live 8 фалшивееше безобразно, но снощи беше в перфектна форма!
– 20 песни, 2 часа професионално шоу; въпреки че знаех предварително сетлистата, до последно се надявах да ми изпеят Out Of My Mind, но не би.
