Голяма веселба настана! :)
Историята е следната – във вторник сутринта въпреки голямата лудница в работата успявам да вляза в личната си поща и заварвам писмо от авторка на Новинар Жана Петрова, която много любезно помоли да отговоря на няколко въпроса относно българския език, защото аз, бидейки живуща в България виетнамска гражданка, а пък и коректорка на Неолог, видиш ли, „мнението ми е ценно“. Нямам такива претенции, но щом така казва, да споря ли? Помоли да побързам с отговорите, че до 14 ч на същия ден трябва да пусне материала. Редакцията на Новинар все пак мило решили да изчакат да пуснат статията по-следния ден, защото не били сигурни дали ще смогна с отговорите, пък нали те ценни.
Ето „оригиналното“ интервю:
1. Защо участвате в създаването и разработването на http://www.neolog.nl/?
Доброволното и безвъзмездното ми участие в тази инициатива ме кара да се чувствам удовлетворена, полезна и благородна… хахаха.. Това като полушега! Защото гледам как Неолог с всеки ден расте, променя се, отбелязва настъпилите събития в нашето общество по един забавен, и въпреки това достоверен начин (например покрай Биг Брадър дойдоха доста думи като напипирудча :)), а аз съм щастлива, че спомагам за това.
2. Коя е най-интересната част от българския език за Вас?
Наистина ще ми е нужно повече време за този въпрос.
3. Няма как да не Ви задам въпроса – коя е най-трудната част от българската граматика, когато се изучава от чужденци? Доколкото знам, Вие сте тук от 5-годишна възраст, но ако имате наблюдения, тъй като видях, че имате снимки от прояви, организирани за виетнамската общност у нас.
За себе си не мога да кажа – била съм твърде малка тогава, но съм забелязала, че почти всички мои сънародници бъркат ударенията на думите. Това има логично обяснение – във виетнамския език има само едносрични думи. ;) Също трудно изговарят думи, съдържащи „ш“, „щ“, „ж“, понеже те нямат аналог на виетнамски. Сигурно още доста примери мога да дам, но в момента наистина съм под пара.
4. Какво мислите по отношение на пълната и кратката форма на членуване? Трябва ли отпадне това правило и ако да или не – защо?
Огромна част от населението, дори от журналистите (без да се засягате), не знае как и кога се ползва пълен и кратък член. В такъв случай по-скоро би трябвало да отпадне това правило, защото езикът е да служи за по-добро и ясно изразяване на мисълта и трябва да е гъвкав и да търпи развитие. Например в английския няма такова членуване, а пак се разбира кой на кого какво върши. :) Същото важи и за употребата на „някой“, „някого“, „нечий“ и т.н.
5. Харесва ли Ви коректорската работа и защо?
Да. Страшно се забавлявам. Когато се заех с корекциите, Неолог вече имаше някъде 1900 думи, ако не се лъжа. През двете седмици, докато преглеждах и коригирах всички думи, на няколко пъти не съм успявала да си поема дъх от смях в продължение на 20 минути. :))
После ей така междудругото в следващото писмо ме попита:
„Ако случайно се сетите по отношение на членуването на думи във виетнамския език има ли такова правило? Има ли възможност да се различава във виетнамския кой на кого какво прави – в смисъл да заменим примера с английския език с такъв от виетнамския. виетнамците у нас имат ли проблеми с пълния член всъщност?“
На което отговорих:
„Не, при виетнамския произношението е страшно, инак има най-елементарната граматика съществуваща. Има само 3 времена – минало, сегашно и бъдеще, няма родове, множествено и единствено число, няма членувания, падежи и други утежняващи неща. Въпреки това по мои наблюдения тамошните хора нямат проблеми с комуникацията ;). А с членуването 90% от българите изпитват затруднения, едва ли има смисъл да проверяваме при чужденците как е… ;) Това може би е най-често срещаната грешка. Следва я анархичната употреба на запетайките.“
В четвъртък помолих колегите да ми купят вестника, та да се видя в него. Бяха ми орязали яко интервюто, от 5-6 въпроса са турили само 2, като направиха някаква безумна комбинация от отговорите ми на различни въпроси, така че не се разбра какво исках да кажа…, но голяма работа! Продължихме да си пишем с Жана Петрова, която се извиняваше многократно, а аз я уверих, че и друг път ми се е случвало, та да не се плаши.
Всичко прекрасно до тази сутрин, когато случайно (ама съвсем) реших да вляза в сайта на Новинар и да погледна статията и, я!, има и коментари. Че и гневни!
Нали ви казах, страшна веселба!