where time stands still
… великото двугласово грачене на Назад, назад, моме Калино, докато раздрънканият Бял лебед (фиестичката на Кирил) пробиваше път през гъстата вечерна мъгла.
Чудите се как изглежда една 100% натурална виетнамка, ревяща Ке се престора на църна чума? Весело, много весело! :))
Понякога е нужно съвсем малко. Няколко приятни неща, които не си правил отдавна. Дребни, неструващи нищо, но толкова значими.
Понякога един единствен ден може да те зареди за седмици напред.
Да те покани приятел „на село“ на гости. Да пътуваш с влак за 8,60 лв в двете посоки. И докато влакът бавно се измъква от потъналата в мъгла и грижи София, да усещаш как постепенно изчезва болката, загнездила се в главата ти от седмици. А в ушите ти да интимничи дрезгавият глас на Сачмо, идващ от стария очукан уокмен, който не си докосвала от години.
Да свалиш часовника от ръката си, да захвърлиш далеч всички телефони.
Да се катериш 4 км до хижа Гургулица, за да пиеш истински билков чай и да се прибереш с ужасно приятна умора в краката. Да чуеш тишината. И онази птичка ей там…, която ти казва, че денят е хубав! (Мечо Пух)
Вечерта да се размажеш с червено вино и тежка скара в местната кръчма, а на сутринта да закусиш пържени филийки със сирене и сладко от грозде. Да помагаш в слагането на кисело зеле в буркани. И да си тръгнеш с 4 буркана „от продукцията“ (за сърмички и зеленце с пушени ребърца, ммммм) и едно несравнимо усещане за пълнота.
Кириле… Ти си знаеш! :-*
… що се отнася до Студентския празник – забелязала съм, че на 7-ми е винаги по-весело! :)
Представи си пък, че има Рай. Където се събират добрите хора, когато напуснат този свят.
И там, сред вечните ягодови полета, приседнал на едно пънче и хванал небрежно своята китара, Джон им пее:
oh my love
for the first time in my life
my eyes are wide open
oh my lover
for the first time in my life
my eyes can see
i see the wind,
oh i see the trees
everything is clear in my heart
i see the clouds, oh i see the sky
everything is clear in our world
oh my love
for the first time in my life
my mind is wide open
oh my lover
for the first time in my life
my mind can feel
i feel sorrow, oh i feel dreams
everything is clear in my heart
everything is clear in our world
i feel life, oh i feel love
Да отбележим все пак ФСБ.
Една песен в тон с настроението на времето навън. Гениален текст на гениален поет.
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
Иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
а сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
завърни се от някъде, излъжи ме навеки
И ябълка матова донеси от далеко
и сърцето на лятото няма да спре.
текст: Калин Донков
Сигурно вече сте чули. Две от най-качествените (и съответно най-любими мои) български групи ФСБ и Клас се събират отново. За първите информацията е твърде оскъдна и някак съмнителна, затова пък слухът за събирането на Клас звучи мааалко по-убедително. Надеждата нали е подходяща за този период от годината… :)
Добавено на 07 май 2014 г.: Не познах, стана точно обратното. :) ФСБ наистина се събраха за новогодишен концерт на площада същата година, а Клас се събраха отново чак 7 години по-късно, през 2013 г.
Припомних си милите години без интернет, когато единственият начин да се сдобия с текста на една песен беше да спирам и пускам касетофона и да препиша каквото чуя. Странно е, че не открих ни един текст на Клас в мрежата. Затова ще отделя малко място тук за няколко любими техни песни.