Реюниъни

Сигурно вече сте чули. Две от най-качествените (и съответно най-любими мои) български групи ФСБ и Клас се събират отново. За първите информацията е твърде оскъдна и някак съмнителна, затова пък слухът за събирането на Клас звучи мааалко по-убедително. Надеждата нали е подходяща за този период от годината… :)

Добавено на 07 май 2014 г.: Не познах, стана точно обратното. :) ФСБ наистина се събраха за новогодишен концерт на площада същата година, а Клас се събраха отново чак 7 години по-късно, през 2013 г.

Припомних си милите години без интернет, когато единственият начин да се сдобия с текста на една песен беше да спирам и пускам касетофона и да препиша каквото чуя. Странно е, че не открих ни един текст на Клас в мрежата. Затова ще отделя малко място тук за няколко любими техни песни.

Рози в дъжда

Тя става от сън
Излиза навън
Върви през града
Бавно потъва в познатия ритъм на деня

В лилавия мрак
тя се връща в дома
Изтрива грима
Дълго се взира в тайните сенки на нощта

Тя заспива пак сама
В стъклата блъска луд дъжда
Отнася прашните следи
на един от тези дълги дни

Свежи цветя,
рози в дъжда
тя вижда в съня
Отваря очи
Вятърът гони мъртви листа

***

Студен неон

Вчера късно вечерта
Вървяхме с теб някъде в града
Говорех ти за нещо, но усетих, че мълчиш
Тогава забелязах студен неон в твоите очи

Студен неон
над мокри булеварди
Студен неон
над мраморни дворци
Студен неон
от празните витрини
Студен неон
и в твоите очи

Днес отново вечерта
Бродя пак навън, но този път съм сам
Неонът ме обгръща в лунна ледена мъгла
Дори не виждам свойта сянка върху белия асфалт

***

Улица „Луна“

Тихи стъпки, настръхнал тротоар
По покривите капе млечна тишина
Скрити зад ъглите сенки се таят
Отново се прибирам по улица „Луна“

Ако ти си още някъде навън
Сама в злите нокти на безмилостния хлад
Скрий се в тъмнината, слей се със нощта
Аз ще те очаквам на улица „Луна“

Ще бъда с теб
Ще бъда с теб

***

Отново

Отново
Тя слага тежък грим
Покрива устните с червило
Не поглежда в огледалото дори
Излиза тя без цел навън
И днес ще е сама

Тя знае
как ще мине вечерта
По улиците пак ще скита
край сенките с безизразни лица
С копнеж поглежда чистото небе
над покривите на града

И тя отлита
в един бленуван свят,
във който любовта
душата й беляза с нежен знак

И тя отлита
забравила тъга и страх
в един жадуван свят
вълшебен свят на любовта

Отново
късно се прибира тя
Влиза тихо в свойта стая
пълна с лунна светлина
Сълзите бликват и размиват
пластовете грим и самота