Реюниъни

posted in: мелодично | 4

Сигурно вече сте чули. Две от най-качествените (и съответно най-любими мои) български групи ФСБ и Клас се събират отново. За първите информацията е твърде оскъдна и някак съмнителна, затова пък слухът за събирането на Клас звучи мааалко по-убедително. Надеждата нали е подходяща за този период от годината… :)

Добавено на 07 май 2014 г.: Не познах, стана точно обратното. :) ФСБ наистина се събраха за новогодишен концерт на площада същата година, а Клас се събраха отново чак 7 години по-късно, през 2013 г.

Припомних си милите години без интернет, когато единственият начин да се сдобия с текста на една песен беше да спирам и пускам касетофона и да препиша каквото чуя. Странно е, че не открих ни един текст на Клас в мрежата. Затова ще отделя малко място тук за няколко любими техни песни.

Рози в дъжда

Тя става от сън
Излиза навън
Върви през града
Бавно потъва в познатия ритъм на деня

В лилавия мрак
тя се връща в дома
Изтрива грима
Дълго се взира в тайните сенки на нощта

Тя заспива пак сама
В стъклата блъска луд дъжда
Отнася прашните следи
на един от тези дълги дни

Свежи цветя,
рози в дъжда
тя вижда в съня
Отваря очи
Вятърът гони мъртви листа

***

Студен неон

Вчера късно вечерта
Вървяхме с теб някъде в града
Говорех ти за нещо, но усетих, че мълчиш
Тогава забелязах студен неон в твоите очи

Студен неон
над мокри булеварди
Студен неон
над мраморни дворци
Студен неон
от празните витрини
Студен неон
и в твоите очи

Днес отново вечерта
Бродя пак навън, но този път съм сам
Неонът ме обгръща в лунна ледена мъгла
Дори не виждам свойта сянка върху белия асфалт

***

Улица „Луна“

Тихи стъпки, настръхнал тротоар
По покривите капе млечна тишина
Скрити зад ъглите сенки се таят
Отново се прибирам по улица „Луна“

Ако ти си още някъде навън
Сама в злите нокти на безмилостния хлад
Скрий се в тъмнината, слей се със нощта
Аз ще те очаквам на улица „Луна“

Ще бъда с теб
Ще бъда с теб

***

Отново

Отново
Тя слага тежък грим
Покрива устните с червило
Не поглежда в огледалото дори
Излиза тя без цел навън
И днес ще е сама

Тя знае
как ще мине вечерта
По улиците пак ще скита
край сенките с безизразни лица
С копнеж поглежда чистото небе
над покривите на града

И тя отлита
в един бленуван свят,
във който любовта
душата й беляза с нежен знак

И тя отлита
забравила тъга и страх
в един жадуван свят
вълшебен свят на любовта

Отново
късно се прибира тя
Влиза тихо в свойта стая
пълна с лунна светлина
Сълзите бликват и размиват
пластовете грим и самота

4 Responses

  1. Deian

    Госпожа Емилия

    Как сте, как сте
    Как сте госпожа, в тия трудни времена
    Как сте госпожа, как я карате сега

    Госпожа Емилия полива своите цветя
    тайничко въздиша и си спомня младостта
    Срещи с кавалери и разходки по Царя
    влюбени поети и галантни празненства

    Как сте, как сте
    Как сте госпожа, в тия трудни времена
    Как сте госпожа, как я карате сега

  2. An

    Още една песен… с препратка към поста ми за Джон Ленън…

    Представи си морски бряг
    Представи си малък остров
    Шепа пясък, златен прах
    Вълшебен блясък в твойта длан
    Представи си топъл здрач
    Представи си нежен вятър
    Звездни капки, бисерни сълзи
    светят в твоите очи
    А аз летя към този бряг
    С нежни бури аз летя
    Шепа пясък

  3. An

    Казваш, че съм мрачен
    Ти си много мрачен
    Аз виждам през стъклото само стари мрачни фасади

    Казваш, че съм тъжен
    Ти си много тъжен
    Ела навън със мен, ще видиш само тъжни лица

    О, аз виждам през стъклото
    малко криво, не на фокус,
    старите олющени фасади
    на гетото „Щастлив живот“