Да отбележим все пак ФСБ.
Една песен в тон с настроението на времето навън. Гениален текст на гениален поет.
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
Иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
а сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
завърни се от някъде, излъжи ме навеки
И ябълка матова донеси от далеко
и сърцето на лятото няма да спре.
текст: Калин Донков
Една от най-великите и най-любимите ми песни на ФСБ, но лятото си е страхотен сезон, сега е тъжно.
:) Тогава те поздравявам с друга любима тяхна песен <b>В средата</b>, пак по стихове на Калин Донков: <br /><br /><i>Будилник, реактивен дим, таксита<br />На пусто времето пестим – отлита<br />На пусто ни гнети греха несбъднат<br />Ръцете дарове държим – оскъдни<br /><br />С ръце издрани от метал и кремък<br />раздай, каквото си събрал навреме<br />Раздай сполуката, раздай бедата<br />Това е