Гугу е вече със зимни обувки (Пусни снега, пусни снега!) (култов момент от Улицацата), с тях изглежда много по-грациозна (да, тоя път е в женски род; в крайна сметка и грациозност е в женски род, нали? ;)) А пък след последната близка среща с трамвай (не бойте се, деца, трамваят е цял!) й предстои да бъде „изправена“ и изцяло пребоядисана.
Вече е време за чай с коняк (или коняк с чай) и червено вино, но някак не ми дава сърце да загърбя съвсем бирата. Изкарали са коледна серия Туборг (да фаан стааатс хиа), но все още не е пусната по заведенията, та да установя дали самата бира е наистина синя (като течност за чистачки), както ми твърдят приятели. (май се опитват да се гаврят с мен, а?)
* (намигване към Еленко – прекаляването със скоби и скачането от мисъл на мисъл също са признак за лош стил; включи и това в стил гайдь ;))
Мразя зимата! Кал, киша, студ. Досадни дебели дрехи. Смръщено небе, мъртви листа. Мразя декември! Не само покрай работата – цялата тази фалшива празнична приповдигнатост, звънчета, камбанки… Облъчване с лигави коледни песнички и лицемерни послания за добродетелност. И това излишно охарчване за препиване и преяждане..
Простете, май съм кисела тази сутрин.
