Опитвах се да надвикам черната кака на сцената и резултатът е налице – тази сутрин гласът ми е особено секси прегракнал.
Извън субективните вълнения (защото ааааааааааааааааа, колко яко беше!!!), снощният концерт на Дюран наистина беше съ-вър-шен!
– имаше едно изнервящо чакане – вместо в 8, концертът започна в 9,20, но пък (като никога) пуснаха много подходяща за случая музика – осемдесетарски ню-уейв хитчета на Depeche Mode, U2, Tears For Fears, New Order…; по-добре от някоя некадърна подгряваща група;
– звукът беше учудващо добър; просто както би трябвало да бъде – колко ли вече трябва да сме изпаднали, та да се радваме, когато нещо не е зле;
– противно на очакванията ми, Бон, Льо Бон беше великолепен! на Live 8 фалшивееше безобразно, но снощи беше в перфектна форма!
– 20 песни, 2 часа професионално шоу; въпреки че знаех предварително сетлистата, до последно се надявах да ми изпеят Out Of My Mind, но не би.
Hungry Like the Wolf
Planet Earth
Serious /Nice
Union of the Snake
Come Undone
What Happens Tomorrow
Hold Back The Rain
Some Like It Hot / My Own Way
The Reflex
The Chauffeur
Ordinary World
Save a Prayer
A View to a Kill
Notorious
Sunrise
Electric Barbarella
Careless Memories
Wild Boys
Бис:
Girls on Film
Rio