Страшно идейна игра-викторина, като Стани богат, но по-трудна и по-интересна. Съвсем прясна българска версия, достигнала до нас благодарение на човек, който всъщност е ветеринар по образование. :) Регистрирайте се и играйте в мрежа!
Oh my god, what a fabulous room!
Още ми е малко неловко тук, трябва да посвикна. Тея дни непрекъснато ще размествам мебелите, докато намеря точното им разположение. Свят ще ви се завие! :)
WordPress си е културна работа, толкова време се дразнех на тоя blogspot. Лесно е да кажа, че именно затова зарязах стария блог, но ще излъжа. Липса на време и вдъхновение или по-скоро изобилие от други неща, които да запълват свободните ми часове.
Но сега ей ме на отново! Каня ви на портокалов чай и меденки. Може да спретна от страхотните сладки на Ани, но по-скоро ще я поканя тя да ги направи. ;) Елате, да ви разкажа какви ги върших, докат ме нямаше.
2007 се оказа доста силна година за мен, може би защото бе годината на моята зодия Глиган. Беше годината на пътуванията – посетих Хавана, Варадеро, Барселона и Дубай, с което ударих личния си рекорд по пътувания извън България. Запознах се с много интересни хора и прибавих в личната съкровищница много красиви моменти.
И в работата преизпълнихме плана и бих казала, че вече берем плодовете на усиления си труд, ако не звучеше толкова помпозно.
Следвайки традицията на 2007 година, през 2008 ще пътувам много и ще посетя концертите на любими изпълнители. Но едно по едно – ще се изфукам, като му дойде редът.
А вие как сте? :)
Гоооооолллллллл!!!!
Честно да си призная, аз съм една от най-неспортните личности, които познавам. В крехките си ученически години будех съжаление у съучениците си и те гледаха да ме пазят на народна топка и волейбол, слагаха ме по-напред при дългия скок и баскетбола, а учителите по физическо си затваряха очите. Но въпреки техните усилия, аз рядко се прибирах ненасинена, още по-рядко достигах тъпата бяла линия, а в скромната си автобиография мога да се похваля с 3-4 улучени коша. Едно от най-големите ми постижения е, че преодолях паническия си страх от вода и се научих да плувам, но дори не мога да кажа, че практикувам усилено – моите посещения на басейн се свеждат до 700-1000 м лежерно плуване стил бруст, и то веднъж на няколко месеца. Не гледам спортни канали, новини, мачове, не се интересувам от никакви първенства и формули.
Но сега е вече различно – към единствения баскетболен мач, на който присъствах веднъж, мога вече гордо да прибавя и снощната футболна среща България:Беларус на Националния стадион Васил Левски.
Явно доста хора се уплашиха от цялата вода, която се изсипа от софийското небе, защото стадионът беше почти празен. И аз щях да се откажа от този експеримент, ако нямахме места в сектор А под козирката и не се бях екипирала с дъждобран.
Още с влизането Л. ми обясни някои основни правила на играта, кой сектор е на ЦСКАрите, кой – на левскарите, уточни коя е нашата врата за това полувреме и с кой цвят гащета са нашите играчи, а също предупреди, че само да съм посмяла да събирам люспите от семките в шепичка или отделно пликче, както правя обикновено, а не плюя на земята, ще бъда много лошо изгледана от ултрасите наоколо.
През почти целия мач наблюдавах с жив интерес всичко друго, но не и самия мач – груповото ставане и сядане всеки път, когато има голово положение; тропането с крака и мексиканската вълна, виковете „българи-юнаци“, „ние пеем за гол“, „Мъри Стоилов“, псувните по адрес на съдията и противниковия отбор; симпатичния чичко с бяло елече Catering, който продаваше семки и безалкохолни…
Ходенето на мач било голямо забавление! :)
La môme
Тежък, тъжен и трагичен, какъвто е бил животът на Едит Пиаф, този филм не бива да се пропуска!
La môme е оригиналното заглавие. Разбирам, че е трудно да се преведе „дребосъчката“ на други езици, но да бяха измислили нещо друго – например „Врабчето“ или да го бяха оставили непреведено. Американският вариант La Vie en Rose и българският „Живот в розово“ са твърде неподходящи. Защото нейният живот в никакъв случай не е бил розов.
Играта на младата актриса Marion Cotillard наистина впечатлява. Въобще не можах да я позная, пък съм я гледала в Такси, където го раздава гадже на главния герой. Но според мен именно с брилянтното си превъплъщение в Едит Пиаф тя излиза от имиджа си на поредното готино френско дупе и отива в графата добра актриса. Лично аз с удоволствие ще следя за други нейни сериозни роли.
А сега един поздрав:
Най-великият дюнер
Забравете Мимас! Винаги домашно приготвената храна е по-вкусна. Или поне пò по вкуса.
Арабско хлебче (10 бр. = 1,00 лв от арабските магазини на Симеон), леко запържено свинско (!) месо, краставици – пресни и кисели, домати, салата айсберг, рукола, соеви кълнове, магданоз, майонезено-чеснов сос. По принцип не обичам тестото, за сметка на това пък съм фен на обилната плънка, затова използвах само по един пласт на хлебчето. :)
Да ви е вкусно!
You are far…
Огромен глас! Огромна сцена, екрани, страхотна сценография, абсолютен професионализъм и на бенда, който също беше огромен (шестима беквокалисти, черни разбира се :)), и на техническия екип, и на организаторите от българска страна дори. Перфектен концерт!
Като се сетя, че за малко щях да го пропусна, от страх, че ще има мокри кости и газене в кал. До последно мислех, че няма да има концерт – след тая яка тресня следобед над София, но когато в 6 още нямаше новини за отлагане, с Марта решихме да се екипираме с дъждобрани и гумени ботуши до колене, и да нападаме стадиона. Слава богу, нямаше нужда ни от едното, ни от другото – за всеобщо учудване далновидните организатори бяха покрили целия терен с някаква сглобяема пластмасова настилка, а през целия концерт не капна ни една капка дъжд въпреки застрашаващите черни облаци, надвиснали над нас.
А когато запя Jesus to a Child…