In An's Room

Не мога да разбера търговците и съдържателите на кръчми, защо спестяват от киселото мляко в айряна? Та кофичка мляко струва между 0,50 лв и 1,00 лв! Когато аз си го правя вкъщи го разреждам 2:1 мляко към вода. ОК, нека ми го разреждат 1:1, дори 1:2. Но що за безскрупулно стотинкаджийство да ти поднесат вода с малко латекс за цвят и без никакъв вкус, и то за 1,00 лв една чашка примерно?! И не само в заведенията – ами готовите айряни, които се продават по баничарниците – те са на цената кофичка кисело мляко, а съдържанието е отново вода и оцветител! Не знам за вас, но аз се обиждам – смятат мен, потребителя, който им дава парите, за кръстоска между муле и катър.

Ето какви са изискванията за един добър айрян – да е от хубаво мляко и като сложиш сламка в центъра на айряна, тя трябва да седи права поне 30 сек. :)

Хотел Велина, Велинград.

По принцип не вярвам в зодии и предопределености, но преди около 2 години прочетох нещо, което ме удиви. Някои неща въобще не пасват, за други ще си замълча, но един пасаж не ми излезе от главата вече толкова време:

Риби е онзи тип жена, която няма никакво желание да доминира мъжа – с удоволствие ще ви остави да й палите цигарата, да държите палтото й, да й спирате такси. Единственото, което иска е да я пазите от лошите, да се гуши в силните ви рамене и да ви гледа предано. Тя може толкова да не яде и да не спи, колкото копнее да принадлежи някому. Момичето Риби е убедена, че вие – нейният мъж, приятел, брат или баща сте най-силният на Вселената и само вие можете да я опазите от вълците, които искат да я отмъкнат като Червената шапчица. А пък вас, както си ви знаем колко са ви слаби ангелите, съвсем малко ви трябва да и повярвате, нали?…

А дали това не важи за всички жени? Това маниакално изискване Той да е „най-силният на Вселената“. Не е ли пагубно? Не е ли тежко бреме? Кой е съвършен, по дяволите? И всеки път, когато Той съгреши, когато прояви слабост или неувереност, любовта отслабва ли?

А каква е любовта на мъжа? (освен че минава през стомаха :)) Та той не иска жената да е силна. Даже напротив – той ще я обича още повече, когато тя е слаба. Беззащитна, уязвима.

Всъщност нищо ново не казвам – гледайте Идеалният мъж в Народния театър. :) Последната постановка, която много ми хареса.

Напоследък не ми се пише. Повече чета.

Лосът Евстати и хипопотамът Архимед се завърнаха. След 6 месеца отсъствие. Липсваха ми.

Ани ме зариби с нейните звездички. Искам шредер, който да прави изрезки по 7 мм, ама няма.

Антония откри слон-художник. Невероятно е как едно толкова тромаво животно може да повтаря детайли по такъв прецизен начин.

Владо направи изкъртващ разбор на зловещи детски играчки.

Пейо пусна литературен конкурс на тема „Какво трябва да се случи, та български министър да си подаде сам оставката“. Идеята е свежа, дори навивах един приятел да даде своя принос с разказ, защото го бива. Но това, което ме удиви, бе броят на коментарите по темата – близо 120 в рамките на 2 поста и 1 седмица. Мисля, че удря своеобразен рекорд, а може и да греша.

Открих Анна и се оказа, че май пак съм последна. Има неща, за които не съм съгласна с нея, други, които ми идват в повече, но някои… някои ме карат да млъкна безпомощно. От възхищение. Като картичката за рождения ден. Или това. И това:

И тялото й. Съблича се пред него, сваля бельото си, за да влезе в банята. Остава гола–голеничка. Погледът му пробягва машинално по мекото място между бедрата й. Тя се навежда неволно и на него му става. Но се обръща. На другата страна. Ще я изчака да се върне в спалнята. Не влиза с нея в банята, за да я изкъпе. Както преди. Лежи си надървен и слуша душа. Какво толкова прави, по дяволите! Вече не е толкова твърд. След 30 минути тя излиза от банята. Той отдавна гледа спортните новини и заспиват прегърнати. Донякъде. После всеки се обръща на неговата си страна. Тя го е чакала под душа. Къпала се е дълго, за да дойде той. Но нищо! И утре е ден! И нито дума за това. Утре…