• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

Рапсодии в черно

03.04.2008

Обичам нощното скитане из шарения лунапарк, наречен блогосфера.

Повозя се на някое виенско колело с полепнали по бузите захарен памук, гледам отвисоко огряния от слънцето свят и се хиля на облаците.

Сетне обаче влизам в нечия къща на ужасите и потъвам в мрака. Крача с плахи стъпки из коридорите, затаила дъх, а бледи призрачни сенки и страшилища с познати от кошмарите ми лица се появяват и изчезват ненадейно. Знам къде е изходът, ей там отзад е, след две свивки вляво…, но не се връщам, защото има нещо, нещо, което ме дърпа навътре. Мракът и тъгата са ми по-близки, по-истински, по-убедителни.

Първата такава къща, в която попаднах, беше на Валя. Тя пише много рядко напоследък, а каквото напише, все тъжно.

IMGP2825

Това са ръцете й от вечерта, когато се запознахме. Помня колко се изненадах – пред мен стоеше слънчево дете със засмяни добри очи. Не знам какво очаквах. Може би някое вечно замислено тъжно човече, облечено в черно.

Къщата на Анна също е черна. И на sovichka.

Завиждам им. Възхищавам им се и им завиждам за лекотата, с която се изразяват и за смелостта да бъдат толкова болезнено откровени. Да съберат всичките чудовища, страхове и болки в черните си къщи и да пускат всеки да си влиза и разглежда. Завиждам им, защото не смея да бъда като тях.

Само мълчаливо от време на време ще им гостувам, ще се разхождам плахо из коридорите им и ще припознавам сенките и ъглите, стаили се в една грижливо заключена необитаема къща с дебели стени без прозорци.

Споделяне в:

  • Click to share on Facebook (Opens in new window)
  • Click to share on Twitter (Opens in new window)
  • Click to share on Pocket (Opens in new window)

Категория: заснето, разбъркано

Reader Interactions

Коментари

  1. Dims казва

    08.04.2008 at 12:10

    „Мракът и тъгата са ми по-близки, по-истински, по-убедителни.“

    Е, не мога да се съглася и това е :) Мрак, тъга, депресия – все за едно и също става въпрос, нали? Като вид наркотик ми изглеждат, а аз съм против наркотиците :) Много е лесно да потънеш в собствената си тъга, да се сгушиш, да се скриеш, да се забравиш там… Чак опияняващо лесно и уютно. И в един момент се превръща в навик, в поза даже…

    Всеки има право на избор, разбира се :) Просто мен мракът не ме кефи :) Животът е кратък – let the sunshine in ;)

    Отговор
  2. An казва

    08.04.2008 at 22:08

    Златева, обичам Ви! :)

    Отговор
  3. Dims казва

    09.04.2008 at 13:48

    И аз теб :) Ама нали знаеш – любовта ни е невъзможна ;)))

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • виетнамско (59)
  • вкусно (27)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (52)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход

 

Loading Comments...