разбъркано

… решиха да станат бисквити, въпреки че спазих абсолютно дословно и без грам импровизации рецептата. В средата обаче станаха леко глетави, та реших да ги изсуша с още печене. Те взеха, че съвсем изсъхнаха.

И сега правя бисквитена торта.

Животът е шарен – никога не знаеш, като тръгнеш от едно място, до къде можеш да стигнеш… :)

Кекс бе. Дето се прави от тесто и се яде! :)

Та не е чак толкова странно да правиш кекс в 1 през нощта. Трябва само:

1) да си малко луд;
2) предния ден да си си купил миксер с ваничка и като дете да му се радваш;
3) досега да си избягвал правенето на тестени изделия, защото изискват строго спазване на пропорциите,
4) а ти така да мразиш такива спирачки на въображението;
5) да си изпил 1-2 водки с Димето, а тя да те смачка на две игри Дженга и една Скрабъл (76 точки!!! she’s got a devil in her heart); да я изпратиш с натежала от мъка душа;
6) гениалната мисъл: „Ма на мен ли ще ми се опре някъв си прост кекс?“ да блесне внезапно в главата ти;
7) някой любезно да ти е предоставил бабината рецепта за вкусен и лесен кекс, забравяйки да спомене колко брашно трябва да се сложи,
8) а пък брашното от друга намерена из нета рецепта да ти се стори твърде много; „Защо ли нищо не пише за кисело мляко? Я да сложим малко!“; после пък да се получи твърде воднисто и да добавиш още брашно,
9) т.е. отново да правиш всичко „едно към гьотере“;
10) да си спомниш с известно количество закъснение, че така не се прави с тестените неща!

[Прочети повече…] about Кекс