Често ми се налага да вмъкна, че от 3 години нямам телевизор и въобще не гледам, и затова не знам някое предаване, риалити шоу, реклама и т.н. И честно казано това ме прави с една идея по-щастлив човек.
Интересно ми е колко от вас са като мен.
разбъркано
Що е то?
Ха сега да видим някой от вас ще се сети ли… :)
Редактирано: Въпросът беше по-скоро – ще се сети ли някой защо съм го нарязала така? :)
Не помня много…
Помня, че имаше вино. Ребърцата не станаха толкова хубави като на Чичо, но гостите ми любезно ги ометоха. Помня, че ги изпратих. Гостите, не ребърцата. :) Кокалите от тях изпратих в пликче за кучетата. От ребърцата, не от гостите. :D
Не помня как съм успяла да съблека всички дрехи, без да ги махам една по една, и съм ги зарязала в кухнята. Не помня как съм изплакнала чиниите и чашите, за да ги измия по-лесно на следния ден, как съм увила остатъците от храна с фолио, как съм ги прибрала в хладилника. Помня, че допих шишето вино.
Помня, че ми се приходи на пиано бар. Къде бе, моме? Още в таксито на отиване ще си захъркала…
Не помня как си легнах. Помня, че Фиш ми пееше приспивни песни.
Събудих се в 5 от сърцетуп. Получила съм смс през нощта. Едно любимо същество ме уверяваше, че съм добър човек, щом ме обича и е до мен. Нарече ме очарователно глупава. (Спомних си, че същото ми каза и Димето по скайп, преди да заспя.) В такива състояния трябва да си изключвам телефоните и компютъра, а не да досаждам на хората с тъпи въпроси, били те и очарователни…
Странно е да започнеш съботата толкова рано. Миене на чинии, разтребване. Топло мляко с мед. Фреш от грейпфрут без портокали, че свършиха, но затова пък в чаша със столче.
Ще направя палачинки, да занеса на мама.
Добро утро!
Миризма на липи
Днес имах час и половина за убиване. Чаках да ми измият колата. Може би подсъзнателно нарочно избрах тази автомивка.
Не се бях разхождала из центъра от години. Ей така, без цел и посока. Без да бързам за поредната среща.
Пиротска е станала още по-ужасна от преди. А нашата улица… Не разпознах нито един магазин. Всичко се е променило.
И хората ги нямаше. Онези, на които правех кафе всяка сутрин и знаех за всеки един поотделно как го пие. Вероятно дори тези, които живеят в квартала, вече не ходят в нашето кафе. Защото и то не е същото – няма ги дървените маси и пейки, няма ни нас, и музиката… Toto, BB King, Louis Armstrong… Сега прилича повече на закусвалня с тези пластмасови столове.
И твоят прозорец не е същият. Алуминиева дограма ли си сложил?
И миризмата на липи… Вероятно защото е зима и дърветата са голи, тъжни. Може би напролет…
Напоследък ми е сантиментално и носталгично.
И аз не съм същата, нали? Помниш ли ме? 10 години минаха…
Преди лягане…
Валето сякаш е подслушвала от някое ъгълче тазвечерния ни разговор, момичета! От най-мъдрите деца е тя…
Взех си дозата жива музика този път. Мога да не стъпя в пиано бар следващите 3 месеца.
А пък Drink & Drive вече ме прибират и без да им казвам къде живея. Мисля да им поискам абонамент с отстъпки, хахахах! Май не трябва да се гордея с това…
Не,
… няма пък! Няма да си направя профил във Facebook! Мисля даже да се отрегистрирам от Last.fm.