In An's Room

where time stands still

разбъркано

AC/DC в Перник!!!

Поредната прекрасна вечер с Димето.

Припомнихме си една игра с думи: лист хартия се сгъва на хармоника, във всяка част всеки последователно изписва (без да знае предишната дума) – кой, какво прави, къде/как/с кого/какво, и така да се състави цялостно изречение.

Всеки път настава смях голям:

Димка танцува пандишпан.
Бирата циркулира облаци.
Чирпанско магаре хрупа меренге в Калкута.
AC/DC е в Перник.
Джанка от с. Търносливка омагьосва по целия свят.
Мечо Пух бродира гоблени с въдица.
Щайга зеле блогва в планината Броукбек.
Анчо се чеше по шкембето шарено.

:-))))

Икономия по време криза

Голяма фирма с много служители в голяма сграда с много стаи. Поради кризата спират бонусите, служебните мобилни телефони, безплатното кафе и вода в кухнята, а след последното заседание на Борда на директорите спряли… тоалетната хартия!

Заповеди, какво да се прави – всеки отдел с лични средства закупил пакет тоалетна хартия и го съхранявал грижливо в шкафчето, най-близко до вратата. При нужда всеки колега гушва едно руло и се разхожда из коридорите до тоалетната на етажа пред удивените погледи на клиенти, доставчици и посетители.

Но представете си и следната ситуация:

Пешо от „Човешки ресурси“ е извикан от Изпълнителния директор. Качва се на горния етаж, сяда пред кабинета и чака да приключат вътре някаква среща.

По едно време обаче го присвива стомахът. Припомня си какво е ял на обяд – боб с пушени ребра в кръчмата отсреща, и от този спомен бунтът в стомаха му става още по-ожесточен.

[Прочети повече…] about Икономия по време криза

Никол

Тя е на 5 и не може да казва ж и ш. „Престани да лъзес, престани да лъзес!“ – викаше на баща си, като го дърпаше за ушите и се кикотеше, а по бузите й се образуваха трапчинки. Запознах се случайно с нея, попадайки за малко в чужда компания, в която едва ли някога ще попадна отново. Избъзиках я, че има като моите дръпнати очи и тя се скри зад баща си, който разправяше нещо, но и двете не го слушахме.

– Нали така, Никол? – попита я той.
Тя се сепна, помисли за миг, после отсече:
– Не!
– А ти знаеш ли какво те питах?
– Не – засрамено промълви. Толкова изразително си сменяше физиономиите – беше прекрасна за гледане.
– Добре, ти защо винаги си против баща си?
– Ти си виновен!!! – стрелна го тя с обвинителен поглед и се разплака. После се разхили и започна да го милва и утешава – Не исках това да каза, тати, ти не си виновен!

Клепна кокетно два пъти, после изведнъж загуби интерес, обърна се на другата страна и весело запя.

В рамките на 5 мин Никол ни изнесе с нагледни примери лекция за женската природа. :)

Едно пролетно такова…

Първото изкарване на колелото.
Провиране между задръстванията на града.
Усмихнати, леко облечени хора, хванати за ръце.
Други карат колело, трети – ролери.
Четвърти пък правеха гимнастика в двора на едно училище. :)

Ниски разцъфнали клончета, под които се навеждаш, за да минеш, пръскат пролетен парфюм.
Сезонът на ефирните шалчета.

Откритието ни с Димка тази вечер: не бирата се стопля с течение на времето, ами времето се стопля с течение на бирата! :))))

Нейното внезапно: „Ама много те обичам!“, докато разправях някакви съвсем отвеяни неща.

И тази прекрасна умора в краката по пътя към вкъщи…

И аз много те обичам! :-*

Ееее,

… това си беше мое откритие, трябваше аз да го съобщя! :-( А със сигурност не съм загубила толкова време и пари в изследвания и проучвания…