where time stands still
… цветът на Бентли-то няма значение! – заключил Хари, когато покрай него префучало красиво бяло Бентли, а в него – още по-красиво младо маце и някакъв мазен дъртак на волана.
Хари е голям! Хари е Синът на вятъра. Хари е нашият шофьор, който е известен на цяла София с неуморната си уста. Която е и доста изморяваща понякога, но трябва да призная, че има попадения. :)
… си има двор и куче, а кучето си има колибка.
В средата на двора – една голяма круша, която хвърля дебела сянка, под която да поспиш следобед. В ранна есен можеш да се покатериш и да ядеш до насита – зелени, хрупкави и не много сладки плодове.
И една череша, която иска да влезе през прозореца на втория етаж. От нея не можеш да изядеш повече от една шепа, защото е твърде сладко и езикът ти се оцветява в лилаво.
И градината е с много цветя и нито едно джудже или фалшива патица.
Има и беседка, и люлка.
На първия етаж има хол, трапезария и кухня. Таванът е висок, прозорците са големи и влиза много светлина. И е просторно. В хола има пиано, а в кухнята – малки бурканчета с подправки и чайове.
В тоалетната има етажерка с книги и списания. :) А в банята – голяма и удобна вана.
На втория етаж са спалните, а на тавана…
На тавана има много книги, стари албуми, разни сантиментални вещи.
И един прозорец. Моят прозорец. Опитвала съм се много пъти да го опиша, да го нарисувам, но все не успявам напълно.
Не знам доколко преоткривам топлата вода, но ако данните са верни в този сайт, то той наистина е гениален.
Сравних популацията на Виет Нам и България и открих, че Виет Нам е само с някакви си 83 млн. души отгоре, а на кв.км се разхождат има-няма 200 души повече отколкото в България, но затова пък продължителността на живота е по-голяма в България.
Узнах също, че в Ха Ной е било мъгливо, дъждовно и студено (за тамошните стандарти), когато съм се родила, а ако сега някой ме попита на колко години съм, ще отговоря, че съм на 229 244 часа или 8,253 х 10^8 секунди и че на 19 юни 2009 г. в 12,00 ч ще бъда на кръглите 230 000 часа и ще черпя! :)
Отделете време, за да изгледате представянето на сайта и да разберете колко много по-сериозни възможности предлага. Гугъл изведнъж стана скучен.
(Благодаря на Иво, че ми го подшушна.)
„Тук и сега!“ – казваш и се усмихваш,
а зад усмивката
ти се иска да кажеш,
да обещаеш,
да вярваш,
че ще е „навсякъде и всякога“.
Но поемаш въздух,
отпиваш от чая
и преглъщаш.
А усмивката още седи…
Преди няколко седмици на моя близка приятелка се случи нещо много неприятно. Стоеше пред мен разстроена, разказваше през сълзи, аз я слушах внимателно и я милвах по ръката. Мълчах.
Накрая казах:
– Хайде да те изведа на разходка, ще седнем някъде и ще хапнем по една пилешка супа.
Тя внезапно спря да плаче и ме погледна с големите си учудени и леко сърдити очи:
– Е какво точно ще промени една пилешка супа?!?
– Ама как? – Погледнах я дори по-изненадано. – Ти не знаеш ли?! Пилешката супа има това магическо свойство – оправя всички проблеми!
И наистина вярвам в това. Пилешката супа затопля стомаха, дава енергия, вкусна е и здравословна. След нея светът изглежда някак по-светъл.
Когато мъчно пъхам ръцете в джобовете на дънките, значи щастието и спокойствието вече идват в повече…