• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места
  • In An’s Kitchen

разбъркано

Драма в 3 части, част първа: Комарите

29.06.2009

Успяват, мамичката им! Таблетките вече не действат и ме събудиха в 4 сутринта! Проклетите нагли копеленца, дори са ме ухапали по петата, та съвсем да ми е гадно! Какво им е толкова вкусна тая моя кръв, да взема да им оставям в чинийка отстрани всяка вечер, та да не ме закачат? Явно вече ми избиват чивиите, щом ми идват такива идеи… Преоблякох се, иде ми инстинктивно да сменя чаршафите.

Наскоро се установи, че никаква виетнамка не съм, щом мразя жегата и дори просто пряката слънчева светлина, а комарите първо мен хапят, пък като ме ухапят на 1 място, избива на още 3-4. В чудесна идилична лятна вечер със сядане на открито аз вадя спрея или вече стика през 30 мин и романтично се мажа… Трагична работа.

Ама съм сигурна, че последния път си купих лекарство за след, но къде ли е, по дяволите?!…

Категория: гневно, разбъркано

Един проповедник

24.06.2009

… се приближава до фермер, който работи на нивата си и му казва:
– Ти и Бог сте създали прекрасна ферма.
– Аха, – отвръща фермерът, – но трябваше да я видите по времето, когато принадлежеше единствено на Него.“

На едно чуждо фирмено събиране се натресох случайно преди време и това ми се падна на картичката, закрепена към малко подаръче на стола. Подаръчето вече забравих какво беше, но картичката запазих, защото притчата може да се тълкува по 2 начина.

Как мислите, дали фермерът казва, че преди появата му фермата е била още по-прекрасна или е имал тъкмо обратното предвид? Нещо като You’re perfect, yes, it’s true but without me you’re only you…? :))

Категория: разбъркано

Техниката в невежи ръце…

23.06.2009

купчина старо желязо! :)

Не е като да съм дребна. Дори минавам за едра мома във Виет Нам с моите 168 см височина. Въпреки това на концерти избягвам да се бутам долу на терена пред сцената, защото виждам единствено гора от ръце и евентуално някой щръкнал косъм на музикантите на сцената. Ако са плешиви – край. :) Замисляла съм се дори да си нося сгъваемо столче и да се качвам на него. Затова в последните години си стоя кротко на трибуните, дори с риск да съм по-назад и да виждам по-малко.

Толкова дълго въведение, за да ви споделя, че искам да си купя 2 неща специално за концерти:

1. бинокъл – малък, колкото за дамска чанта и да „вижда“ поне 20-25 м напред,

и 2. фотоапарат:
– колкото се може по-малък, за да не буди съмнение при проверката на входа
– задължително да има добър стабилизатор
– да прави добри клипчета
– да работи с обикновени батерии
– да е тих; много ме кефи това щракване на моя Пентаксо, но доста стряска хората наоколо;
– да има повече възможности за ръчни настройки (скорост, бленда, баланс на бялото)

Да, даа, знам, че искам много. Ако може да е с възможностите на огледално-рефлексен фотоапарат, но да е голям колкото кутия цигари.

И все пак… така… няма ли нещо оптимално, но по възможност да не струва хиляди лъвове? :)

Категория: разбъркано

Първи бял косъм

19.06.2009

По принцип за азиатска коса като моята e аномалия да се появи бял косъм преди 40-50-годишна възраст. Днес ми откриха един, който наполовина е бял, наполовина черен. Чудя се – от стрес, от щастие или от мъдрост се появи? :)

Категория: озадачено, разбъркано

Силата на русата коса

18.06.2009

Руса колежка от Търговския отдел за разнообразие реши да си потъмни косата.

Две седмици по-късно, тъкмо колкото да й свикнем, тя отново се появи руса. Запитахме я защо.

– Продажбите паднаха, вече не ми дават предимство като съм с колата, а на пешеходните пътеки направо ще ме сгазят. Сега всичко си е по старому!

:)

Категория: разбъркано

Мохито на открито

17.06.2009

(сетих се за тази любима снимка, която направих в Хавана)

IMGP1492

Димето доведе нейната колежка, аз извиках 2 бивши колежки, които от своя страна домъкнаха тяхна приятелка, та съвсем инцидентно се получи приятна кокоша сбирка.

Побистрихме филИсофия за кризата, живота, света и България, помечтахме си за пътувания из разни страни, едната сподели за новата си страст – делтапланеризма…

А пък Димка разказа за един клиент (тя работи в турагенция), който искал да лети от Талин до София, но помолил „ако може пътьом да го оставят в Пловдив, защото му било много важно“. Тя с типичната си приятелски-вежлива усмивка му отвърнала, че няма как, защото самолетът дори не минава през Пловдив. :)))

Това искане бледнее дори пред въпроса В колко часа изгрява слънцено в Мюнхен на 20 декември?, защото там поне можеш да попиташ Wolfram. :)

Категория: обично, разбъркано

  • « Go to Previous Page
  • Страница 1
  • Interim pages omitted …
  • Страница 10
  • Страница 11
  • Страница 12
  • Страница 13
  • Страница 14
  • Interim pages omitted …
  • Страница 30
  • Go to Next Page »

Основна странична лента

Архив

RSS

RSS feed

Copyright © 2006–2026 · Genesis Sample on Genesis Framework · Вход

Loading Comments...