Благодаря на всички, които любезно ме посъветваха каква сапунерка да си купя и най-вече на двамата фотографи, които замъкнах в първия срещнат магазин, в случая Germanos, на които не им се даде думата, защото още при влизането като го видях, плеснах с ръце: „Аааай, този ще е! Вижте какъв хубав цвят!!! И е Canon Ixus, нали такова ми препоръчаха? Кажете, че е много хубав, щото го купувам! Ще си отива с лаптопа ми. Прекрасен цвят!“ Момчетата само цъкаха с език в смисъл „Ех, жени…“, но все пак го одобриха. Апаратчето е много хубаво, влиза в празна кутия цигари, има чудесен стабилизатор и вади едни ярки, чак неестествени цветове. Е, не отговаря на нито едно от другите условия, които бях поставила, но пък се казва Ицко. :)
разбъркано
6 неща
Аааа, хубавите неща не свършват на този дълъг втори юли. Току що разбрах, че още 4-ма приятели заминават утре в 7 за Варна за концерта на ДТ и настана голяма веселба, че ще се засечем на летището.
Освен това ме поканиха, мамо, на верижна интернет игра. И вместо да си оправям багажа за двете пътувания, които ми предстоят, и да поспя, колкото Бог да прости (без това с Димка единодушно решихме, че най-добрият начин да се събудя в 5 е да не си легна въобще), ще отговоря. Да си припомня детските години на лексикони. Лошо няма, пък поканата идва от хубаво място. ;)
Един дълъг 02-07-2009
93 от 100 точки на изпита по френски – гордостта на мама! На шега подметнах, че в българския език половината думи са френски, а останалите – турски. Никой не ме би с камъни за това изречение, изненадващо.
***
Разделихме се с чудесните ми колеги от курса с обещание да се съберем пак след лятото. Чувствам се като ученичка отново!
***
Димка не обича джаз, но от любов към Прага веднъж отишла на джаз концерт в Чешкия културен център, на който заспала и си тръгнала по средата. В резултат на това обаче след месец и половина ще се възползвам от чудесната съвместна промоция на Центъра с Чешките авиолинии и ще прекарам в Прага 4 дни. Със сигурност прекрасни! Grosses bises, Dimcho! Je t’aime beaucoup, tu sais!
02-07-2009
Три дена не яли, не пили
Резултатите от гладуването са тревожни:
Чета внимателно съдържанието на продуктите и трайността им. Идват ми разни здравословни идеи – един ден от седмицата да не ям месо, един ден от месеца да не ям въобще. Да спортувам! О, боже!!!
Идват ми пориви да бъда полезна на обществото. Да закача по колите на нашата улица цитати от Правилника, та шофьорите им най-после да научат как трябва да се паркира на еднопосочна улица.
Вчера бях първа в офиса – подраних с 25 мин за работа. Колегите са втрещени.
Снощи настъпих един охлюв и дълго време ми беше гузно.
***
Моите имена
Току-що стигнах до извода, че истинските ми имена изредени звучат сякаш ме бият и ме боли. :)))
Драма в 3 части, част последна: Ще живея,
…, но не за дълго. Искат 1 седмица да бъда на пост и молитви. Никакво месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти, зеленчуци, освен краставица, и плодове, освен ябълка.
Не ми били комарите, най ми било карначето, което ядох снощи. Боднаха ми дупето с обещание, че още две сутрини подред ще ми го бодат. И то все не в хубавия смисъл.
Дотук с легендите за обслужването в Токуда. Обикновено ходя в болница „Лозенец“ (бивша Правителствена), но сутринта нямаха дежурен лекар, а аз съм пословична с нетърпението си. Токуда ми затриха 2 часа и половина от живота, които никога няма да се върнат, за да ме прегледат за 3 мин и да ми сложат инжекцията за още 1. За капак платих и паркинг 4 лв.
И да се похваля все пак – вече не съм на петна, ами изцяло червена. Можете да ми викате Покахонтас.
Днес ще бъда кисела, а към края на седмицата ще бъда зла. Да не кажете, че не съм предупредила.
Имам нужда от утешителни думи. Съчувствие, емпатия, жален поглед и прегръдка. Ама не много силна, че ме сърби.
Драма в 3 части, част втора: Алергично
Сега разбирам какво описва Мария Донева. Говоря за безсилието и яда. При мен не е зъб, но май предпочитам да беше.
Кожата ми е цялата на огромни петна, а където няма петна, има бабуни. Как е възможно да ми сърбят и ушите, отвътре и отвън? Зачудих се какво ли правят моите 100 братя, далматинците… И братовчедите ми – жирафите, леопардите и петнистите хиени… Кои още животни са на петна? Някои котки… Оная дебелата, дето сънувах съвсем наскоро.
Опитвам се да се разсейвам. Нещо успокоително. Например 200 мл водка на екс?
Или пък, представям си, ако бях във Виет Нам на брега река Хонг, с онези комари, големи колкото врабчета… Щях да ходя цялата като корнишонка. Вероятно. Нещо не действа това успокоение.
И не си мечтая за чук и клещи, а за вилица… не,… гребло, с което да се начеша веднъж и завинаги.
Мечтая си да махна всички дрехи и, гола, на плажа, с крака в пясъка и нежен вятър по тялото, да стоя с часове. Да стоя – защото нито мога да седна, нито да легна – толкова ме сърби. И хич не си представяйте еротика. Въобще не ми е до еротика!
Мечтая си за вана, пълна със студено мляко и мед.
Или със сняг.
Или наредени пирони, върху които да легна, като един йога.
Или…
