Икономия по време криза

Голяма фирма с много служители в голяма сграда с много стаи. Поради кризата спират бонусите, служебните мобилни телефони, безплатното кафе и вода в кухнята, а след последното заседание на Борда на директорите спряли… тоалетната хартия!

Заповеди, какво да се прави – всеки отдел с лични средства закупил пакет тоалетна хартия и го съхранявал грижливо в шкафчето, най-близко до вратата. При нужда всеки колега гушва едно руло и се разхожда из коридорите до тоалетната на етажа пред удивените погледи на клиенти, доставчици и посетители.

Но представете си и следната ситуация:

Пешо от „Човешки ресурси“ е извикан от Изпълнителния директор. Качва се на горния етаж, сяда пред кабинета и чака да приключат вътре някаква среща.

По едно време обаче го присвива стомахът. Припомня си какво е ял на обяд – боб с пушени ребра в кръчмата отсреща, и от този спомен бунтът в стомаха му става още по-ожесточен.

Изчислява наум – тоалетната на този етаж е само след няколко врати, но пък хартията е в стаята на техния отдел на долния етаж, а дотам има сигурно километър ходене, през всичките тези врати, магнитни карти… Ситни капчици избиват по челото му. Какво да прави – не върви да иска от секретарката на шефа…

Но природните нужди не го оставят да се чуди дълго и той се запътва към тоалетната на етажа, без идея какво ще прави. На вратата се сблъсква с Радо от „Маркетинг“, извиняват се учтиво и се разминават. Влиза в тоалетната и с радост вижда едно преполовено руло хартия върху казанчето. Още неуспял да затвори след себе си и на вратата се почуква. Радо.

– Извинявай, колега, но си забравих хартията – усмихва се той запъхтяно и грабва рулото от ръцете на Пешо.

Кризата добива наистина извратени форми.