разбъркано

(намигване към Димето)

Беше странно.

Бях много разтревожена, исках да намеря Ева. Трябваше да я намеря.

(Помня, беше дребничка, с дълга светла коса и очи, които, като се усмихваха, образуваха запетайки. Лицето й излъчваше доброта и спокойствие. Никога не сме разговаряли. )

Тя се разхождаше из парка с още младежи и девойки. Когато я видях, се затичах към нея.

– Здравей! Учехме заедно в 45-то, аз бях в съседния 6-ти „Д“ клас. Помниш ли ме?
– Да, помня те.

Изведнъж осъзнах, че през цялото време съм дърпала за ръка след себе си едно друго момиче. Много слабо, мълчаливо, притеснително. Имаше дълга права черна коса като моята. Загледах се в лицето. „Божичко, та това съм аз!“ Обърнах се към Ева, която през това време се превърна във Валя. Не знам защо, явно подсъзнателно по някакъв начин я свързвам с образа на онова момиче от съседния клас.

– Моля те, погрижи се за нея! – Сложих ръката на другата Ан в нейната. – Няма да ти пречи, тя е много кротка. В тая гора, с теб… ще е в беопасност. Аз… аз трябва да свърша някои неща.

После се събудих.

Е, най-сетне се научих да пускам анкети (благодаря на Ани). Сега ще завали цял порой от въпроси, живо занимаващи ме от мнооого време. Ето първият:

Виждате красива, елегантно облечена жена, крачи забързано по улицата и пуши.

Вероятно сте виждали или поне чували за това уникално изкуство – рисуване с пясък, но творенията на Ilana Yahav наистина ме изумиха и реших да ги споделя. Още едно доказателство, че истинската красота е нетрайна – оставя след себе си усещането за пълнота и после… изчезва.

[Прочети повече…] about Sand Art

… а цял оркестър!!! :-)

Това и пеещото врабче са двете неща, които могат да ме разсмеят от сърце абсолютно всеки път, колкото и да ми е сговнено.

За онова прохладно издигане над София с драгалевския пейков лифт. За лежерната разходка по Платото. И Камен дел, под който се разгръща цяла София, от край до край. И връщането обратно – кръчмичката на Бай Кръстьо, където полагаш леко уморените си крака да починат и нагъваш доволно кюфтета с гарнитура балкантурист. Вкусно е, защото е заслужено.

Не успях да направя тази така любима разходка нито веднъж през последните 2 лета. А вече е студено.