За онова прохладно издигане над София с драгалевския пейков лифт. За лежерната разходка по Платото. И Камен дел, под който се разгръща цяла София, от край до край. И връщането обратно – кръчмичката на Бай Кръстьо, където полагаш леко уморените си крака да починат и нагъваш доволно кюфтета с гарнитура балкантурист. Вкусно е, защото е заслужено.
Не успях да направя тази така любима разходка нито веднъж през последните 2 лета. А вече е студено.
Ще чакаме пролетта, то се е видяло…
Не мислиш ли че е малко пенсионерско да се върнеш по същият маршрут, който си качила (макар и с лифта)?
… Лично аз предпочитам връщането през Черната скала, Кумата, Златните мостове и после на стоп.
N.B. След Камен Дел, свиваш вляво, перпендикулярно на пътеката през полето, храсталаците и едни морени… Има рекички, пеизажи, красота! И най-хубавото е, че няма пътеки и хора ;)!
Иначе и зимата наверно е красиво…
Усмивки:)