• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

Ева

29.11.2008

Беше странно.

Бях много разтревожена, исках да намеря Ева. Трябваше да я намеря.

(Помня, беше дребничка, с дълга светла коса и очи, които, като се усмихваха, образуваха запетайки. Лицето й излъчваше доброта и спокойствие. Никога не сме разговаряли. )

Тя се разхождаше из парка с още младежи и девойки. Когато я видях, се затичах към нея.

– Здравей! Учехме заедно в 45-то, аз бях в съседния 6-ти „Д“ клас. Помниш ли ме?
– Да, помня те.

Изведнъж осъзнах, че през цялото време съм дърпала за ръка след себе си едно друго момиче. Много слабо, мълчаливо, притеснително. Имаше дълга права черна коса като моята. Загледах се в лицето. „Божичко, та това съм аз!“ Обърнах се към Ева, която през това време се превърна във Валя. Не знам защо, явно подсъзнателно по някакъв начин я свързвам с образа на онова момиче от съседния клас.

– Моля те, погрижи се за нея! – Сложих ръката на другата Ан в нейната. – Няма да ти пречи, тя е много кротка. В тая гора, с теб… ще е в беопасност. Аз… аз трябва да свърша някои неща.

После се събудих.

Споделяне в:

  • Click to share on Facebook (Opens in new window)
  • Click to share on Twitter (Opens in new window)
  • Click to share on Pocket (Opens in new window)

Категория: разбъркано

Reader Interactions

Коментари

  1. secondlifesyndrome казва

    30.11.2008 at 13:47

    Их, бе, Анке. Чудовища под леглото няма!
    Остави ги на мен, а пък ти… хакуна матата :)

    (И си провери мейла, че ей сегинка ще ти пратя нещо)

    Отговор
  2. таня казва

    06.12.2008 at 18:39

    Помня я Ева. Оправно момиче беше.

    Отговор
  3. таня казва

    06.12.2008 at 18:41

    Беше май от „в“ клас

    Отговор
  4. An казва

    08.12.2008 at 21:25

    Абе ся се сетих, че с въпросната сме разговаряли няколко пъти, като след единия път тя ме изпорти, че не харесвам една мома от компанията им и после дълго ме мразеха всички… Детски истории.

    Та май не беше съвсем цвете! Хих, колко избирателна обаче е паметта! :)

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • виетнамско (59)
  • вкусно (27)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (52)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход