… решиха да станат бисквити, въпреки че спазих абсолютно дословно и без грам импровизации рецептата. В средата обаче станаха леко глетави, та реших да ги изсуша с още печене. Те взеха, че съвсем изсъхнаха.
И сега правя бисквитена торта.
Животът е шарен – никога не знаеш, като тръгнеш от едно място, до къде можеш да стигнеш… :)
всичкото е въпрос на импровизация…
дам.
:)
а пътят е все един и същ…
където и да те отведе :)
.. можеш да стигнеш и до човешките безграничности, ан
а там в момента съм единствено аз, поздрави:)
във връзка с това, че тук хората започнаха да се припознават навсякъде..
тъжно
Аре стига с тая тъга! Аман от печални образи…
„Какъв ти тук ужас?
Той пеел човека
Това е прекрасно, нали?“
:)
няма по-прекрасно от това!
което ме изстрелва в космоса от щастие
целувки съкровище :-)
Хей, Кума!
Гледам нещо напоследък „ти е тръгнало“ на сладкиши, което ми напомни, че съм ти обещала рецептата за изварения сладкиш, който яде у нас, след ребърцата на Чичо. Ето я:
Както си спомняш, сладкиша е двуслоен, но понеже това отгоре не е нито тесто, нито крем, нито пълнеж ще ги кръстя просто ОТДОЛУ и ОТГОРЕ.
ОТДОЛУ:
1/2 ч.ч. захар, 1 ч.ч. брашно, 1 малко пакетче масло. Размесват се хубаво да стане „на трохи“, разстилаш го в намаслена тавичка леко повдигнато по края.
ОТГОРЕ:
Забъркваш 4 яйца с 1 чаша захар, добавяш 1/2 кг извара, 1/2 кафена лъжичка бакпулвер и 2 шепи стафиди + 1 ванилия.
Така забърканата смес изливаш бърху тестото и печеш на около 180 – 200 градуса до зачервяване.
Да ти е вкусно!
В заключение ще кажа само – МРАЗЯ „ФОНЕТИКА“!!!!!
А ТЕБ ТЕ ОБИЧАМ!
Аз вас повече! ;)))