cause I’m going to
strawberry fields…
Целувка за закуска
Ох, баня!
Драгалевци, станцията на пейковия лифт. Още една подобна снимка и ще отворя рубрика „Малоумни рекламни табели“.
Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band
Не съм и подозирала, че има филм със същото заглавие като любимия ми албум на Бийтълс. Яко музикално филмче в духа на Коса, само че създаден 1 година по-рано. С участието на огромните Bee Gees и общо взето незаслужаващите споменаване Aerosmith, Earth, Wind & Fire, Alice Cooper.
Но Робин Гиб да ти изпее Oh! Darling, а Бари – A Day In The Life – за това дори не съм си мечтала. Sandy Farina, която играе Strawberry Fields (така се казва героинята във филма :)) изпява Here Comes The Sun и самата Strawberry Fields Forever великолепно. Филмът естествено завършва с едноименната песен Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band, изпята от хор знаменити люде като Тина Търнър, Джордж Бенсън, Робърт Палмър. Ето и дългия списък от имена на участниците. В надписите след филма мернах и Джак Брус, но нито го видях сред тълпата, нито го виждам сега в списъка, което е странно.
Изобщо – ако сте фенове на Бийтълс и рокендрола, непременно намерете филма. Учудвам се, че не е станал по-популярен, а определено заслужава внимание.
И докато сме още на бийтълс-вълна – преди седмици на гости у Пепо гледахме Концерта за Джордж и се изненадах, че актуалният ми топ 5 на любими песни на Бийтълс съдържа 3 песни на Джордж и по 1 на Пол и Джон. А винаги съм се мислела за фен на Джон Ленън. :)
Островът на Гилмор
Пепо попита дали съм се сдобила вече с последния албум на Гилмор.
– Не още, но смятам. – отговорих.
Стана и се запъти към бюрото, взе един син диск, запечатан в целофан и небрежно ми го подаде.
– Заповядай, това е подарък!
– Ама как така, ами ти? – попитах учудено.
Той се усмихна.
– Е, това е четвъртият, който купувам. Всеки път, когато ходя в Билла, взимам по един. Просто не мога понеса мисълта, че този великолепен албум стои там и никой не го купува…
Това се казва пристрастен.
А албумът наистина е красив, дори да вземем само обложката. Вместо в кутия, дискът е прикрепен към корицата на книжка, която прилича на книжка с приказки. И наистина – тази музика те пренася в един наситен със звуци, цветове и вълшебство свят – светът на Гилмор, неговият остров.
Ъпдейт
Блогът.
Когато някой блогър спре за известно време да ви занимава с преживяванията си, вариантите са два: или не му се случва нищо интересно, или обратното – твърде много неща са му се изсипали на главата и няма време (сили) да ги опише. При мен е второто. А и забелязвам, че в последните постове все се оплаквам. Дори сега, в този пост. Обещавам следващият да е по-смислен.
Работа.
Има я в такова изобилие, че ми се иска понякога да можех да съкратя това досадно време за сън, да дойде по-скоро утрото, та да отметна още дела. Работохолизъм му викат – опасно заболяване за вашето здраве, пазете се. Повече зеленина (истинска, природна – гори, поля, зелени салати…), тишина и въздух. Don’t forget to breath…
Списъците.
Увеличават се – количествено и съдържателно. Хората, които искам да видя; книгите, които искам да прочета; филмите, които все отлагам да видя. Арабският ресторант, горещо препоръчан от Веско, до който така и не мога да стигна.
Членовете на семейството.
Финки расте със свирепа скорост и от страх да не се удари в тавана, взех трудното решение да го подкастря. На мястото на раната поникнаха две-три пъпчици, а наследникът му зае достойно място в интериора. Все още си няма име.
За Гугу разказах достатъчно в няколко поредни поста. Май ми е сърдит, че съм го състарила с една година – оказа се, че е роден на 04 юли 1993 г. Това го разбрах, докато полицаите ми пишеха акта.
Милчо се разболя и е на лечение. От бурята му гръмнала лан-картата. Трябва да съм благодарна, че не изгоря цялото дъно. Мисълта, че винаги е можело да са случи нещо по-лошо, действа някак странно-обнадеждаващо. Извратен оптимизъм.