where time stands still
Симпатична вазокупа, подарена и лично аранжирана от Марта. Swimming in a fish bowl…
Тя пък получи аванс от подаръците за рождения ден във вид на билет за концерта на Depeche Mode от същия наш колега, който го спечели от Tuborg. Наистина мило от негова страна.
Аз последвах неговия пример – пих промишлени количества бири и в резултат спечелих два дръзновени калъфа за компакт дискове. Малко на краставичар – краставици, но шамар да е – аванта да е.
Хубаво нещо са подаръците! :)
По принцип не ходя на концерти без да съм запозната със самата група/артист. По принцип не харесвам джаз. Смятам го за твърде студен и непонятен. По принцип не обичам да пиша за музика.
Но този концерт разби всички принципи.
Обвити в тая червено-синкава мъгла, тези хора ми се струваха неземни.
И наистина не бяха на този свят. Изцяло погълнати от магията на музиката, те свиреха за себе си – сякаш не ги интересуваше хората, на които подаряваха тази красота. И то с такава свирепа жар, че енергията която струеше от тях, беше видима. Не, не, това не беше джаз. Беше прогресив метъл, изсвирен на пиано, контрабас и барабани. Безумно!
Duende, поднасям ти Meeeerciii! :)) Ако не си ти да ни джазобразоваш…
Очаквам с нетърпение утрешния концерт на Стефан Микус. Чула съм твърде любопитни неща за него, за да остана равнодушна.
Веднъж Борис нарече нещо много дръзновено и оттогава започна да дръзновява всичко живо. Стана хит в приятелските среди, а има опасност и да се превърне в паразитна дума.
По тоя повод ви пускам една дръзновена игра. Нарича се Samorost 2. Явно има и 1. Имайки предвид моя скромен геймърски опит, вероятно тази игра е доста стара. Но пък наистина е много хитра и шантава.
Това е нещо като куест игра. Целта е да намерите активните елементи и да ги задвижите така, че човечетата да стигнат до желаното място.
Започнете с по-лесната. После можете да продължите с тази, а аз лично най-много се затрудних на третата.
Хипарски уикенд. Трева, жълтурчета, много бира и рок’н’рол.
Вчера отидохме доста късно – половината групи вече бяха минали. Балканджи пееха последната си песен и аз за пръв път ги чух какво представляват. Нищо че преди 2-3 години един приятел ми записа цял техен албум – така и не намерих нужната настройка да го преслушам. Малкото, което чух на концерта, ме убеди, че заслужават повече внимание.
Наоколо танцуваха децата на цветята с шарени дрехи, дълги коси и лента на челото. Усещането е странно – хем те усмихват, хем ти навяват тъжни мисли. Такива хора не са ли отдавна вписани в Червената книга на изчезващите видове?
Срещнах доста познати муцуни, които не бях виждала от години. Дори само заради това си струва да отидеш на такова мероприятие. (хахах, тази дума е сред любимите ми като банкет, съвещание и оперативка)
Сафо излязоха и някои от публиката ги освиркаха. Това нямаше да се забележи, ако глупакът водещ не обърна специално внимание. Групата представи новия си вокалист – едно дребно симпатично човече, на което се чудиш откъде вади тоя глас. Винаги съм изпитвала доза уважение към тази група заради китариста им Миро, който е твърде добър. Жалко, че авторските им неща са бозави и безлични както на повечето „модерни“ български рок групи като Те, Ахед и прочее. ММ поп звезди.
На Сънрайз изпълненията дори не отбелязах, Сепуко 6 ги изпуснахме, докато издирвахме нещо за хапване. Доста захладня, когато се появиха Блус Трафик, и ние си тръгнахме.
Днес обаче времето обещава да е по-благосклонно, а вечерта – по-блусарска. Обичайните заподозрени Васко Кръпков, Камен Кацата и Развигор Попов, плюс възродилите се наскоро Монолит. Заради Тони Чембъра ще издържа дори писъците на Звезди.
Рокът умря! Да живее рокът!
След 4 загубени баса, най-после спечелих!
Вдъхновена от Бразилия, от няколко дена си казвам добро утро с едноименната песен в изпълнение на Синатра. След това зареждам всички синатрови песни, които имам в наличност. С танцова стъпка се запътвам към кухнята за сутрешния горещ шоколад, пеейки си Fly Me to the Moon. Този човек ме зарежда така положително!
Всъщност това има малко общо с темата, просто исках да споделя! :)
А спорът беше: кога е починал Франк Синатра – преди или след 2000 г. Винаги се хващам на бас, без да имам и най-малката представа каква е истината. Разчитам единствено на късмета си, който често ми изневерява. Но не и днес! Верният отговор е 1998 г. Досещате се, аз казах преди.
А наградата е… Не, не. Ще се изфукам с нея като си я получа! :)
– Ей, момиче! Ела за малко… Видяхме, че нещо снимаш. Ела да направиш няколко снимки и на нас! – извика ме най-ухиленият от тях.
– Стига си се разсейвал! Момичето си има работа, ние също! – рече киселият му колега.
– Е, какво? Защо да не ни снима? Ние сме хубави! – с това той се ухили още по-широко.
– Ако наистина нямате нищо против, ще се радвам да ви снимам. Аз всъщност ви издебнах и успях да направя една снимка. Ето, вижте!
