Пепо попита дали съм се сдобила вече с последния албум на Гилмор.
– Не още, но смятам. – отговорих.
Стана и се запъти към бюрото, взе един син диск, запечатан в целофан и небрежно ми го подаде.
– Заповядай, това е подарък!
– Ама как така, ами ти? – попитах учудено.
Той се усмихна.
– Е, това е четвъртият, който купувам. Всеки път, когато ходя в Билла, взимам по един. Просто не мога понеса мисълта, че този великолепен албум стои там и никой не го купува…
Това се казва пристрастен.
А албумът наистина е красив, дори да вземем само обложката. Вместо в кутия, дискът е прикрепен към корицата на книжка, която прилича на книжка с приказки. И наистина – тази музика те пренася в един наситен със звуци, цветове и вълшебство свят – светът на Гилмор, неговият остров.
Спомни нощта –
как спуснаха се те по стълба бяла,
изплетена от лунна светлина,
как минаха през детската площадка пуста,
през призрачната горест на града….
и как отново са деца –
ръждиви спомени полюшват ги високо,
пренасят ги на остров споделен,
сред бездна от мечти застинал,
в забравата си преблажен.
Лунен прилив ни залива,
един до друг сами лежим,
чертаем на звездите пътя,
красиви мигове броим…
Пусни нощта да плува покрай нас,
и нека води ни по пътя към звездите,
блещукат ярко…и са ни компас,
откраднали на слънцето лъчите…
Спомни нощта –
осеяна със жар, гореща, страстна,
в безлюден храм с горящи свещи осветен,
по улиците пусти заранта ни тласна,
подслон да търсим, покрив притаен…
мечтателят във нас, макар и да порастна
не дадохме го на живота в плен.
Пусни нощта да плува покрай нас,
и нека води ни по пътя към звездите,
блещукат ярко…и са ни компас,
откраднали на слънцето лъчите…
„On An Island“
превод: Борис Маринов