where time stands still
Помня, кумата ми обясняваше как поддържа интереса у 3-годишното си момченце – понеже детето бе дълго желано от всички околни и близки, от всички страни го затрупвали с много играчки. Тя прилагала следния трик – даде му да си поиграе, пък скрие половината играчки и след време, когато детето забрави, че ги е имало, ги вади и скрива другата половина. И така му задържа вниманието по-дълго.
Та мъжът е като малко дете – ако не види шоколад, няма и да се сети за него. Но подадеш ли му едно блокче…
Някога пещерните човеци се събирали около вечерните огньове след изморителния дълъг ден на лов, пеели, танцували и се надлъгвали кой какъв динозавър видял или пък, знаеш ли, надвил.
Милиони години по-късно под селските китни асми на сенка и седенка се събирало мало и старо.
Още няколко века, някъде някакъв умен човек създава нещо, което само някакви си десетилетия по-късно се превръща в основен начин на комуникация. Интернета.
Конкретизираме още повече дяла от историята на човечеството върху един субект, роден в началото на 80-те години на ХХ век.
Тъкмо когато навлиза в периода на социализация, тъй де, учи се що е то общуване, се появяват разни иркове, миркове и други чат-общества из виртуалното пространство, и той се зарибява по тях. Следват форумите, специализират се, а нашият герой все повече се асоциира с профила, който сам създал за себе си. По форумските срещи се представя не с истинското си име, а с никнейма. „Ти си с червения дракон на аватара, нали?“
И въпреки червения дракон и напереното си поведение, той си остава 20-годишното срамежливо и крайно вежливо хлапе, премигващо към светлината, сякаш рядко излиза на слънце. Не обелва и дума по време на цялата среща.
От известно време незнайно защо архивите ми не работят. Появява се следното съобщение:
Server cannot locate what you are looking for !
You are looking for something that is not here now. The Server tried all of its options before returning this page to you. You can always try doing a search or browsing through the Archives.
Don’t loose your hope just yet.
Чаках, чаках wordpress сами да си оправят бъга, но ето че сега ви моля за помощ. Който е имал подобен проблем и го е разрешил, да бъде така прекрасен и мил да ми подскаже какво да правя. Моля само да бъде снизходителен и търпелив към моята техническа неграмотност и да ми обясни бавничко, 3 пъти и със схемичка. Нищо, че съм виетнамка по произход – в мен тайничко се крие малка неразбрана блондинска душа.
Една новина, която пооправи състоянието на духа от последния пост.
Мисълта за предстоящата среща с кебапчестите вълшебни пръсти на Стив Ротъри е меко казано вълнуваща. Билети вече се продават, а аз съм безкрайно щастлива, че ни прецакаха от Sky Europe с анулирането на самолетните билети за концерта им в Прага – ето че те ни идват на крак и още една мечта ще се сбъдне.
починал. Рак.
…
:((((
Does anybody else in here
feels the way I do…
Изпадам в дълбока флойд-депресия…