Помня, кумата ми обясняваше как поддържа интереса у 3-годишното си момченце – понеже детето бе дълго желано от всички околни и близки, от всички страни го затрупвали с много играчки. Тя прилагала следния трик – даде му да си поиграе, пък скрие половината играчки и след време, когато детето забрави, че ги е имало, ги вади и скрива другата половина. И така му задържа вниманието по-дълго.
Та мъжът е като малко дете – ако не види шоколад, няма и да се сети за него. Но подадеш ли му едно блокче…
wikty
така в коментара ме присети за…. Коридата в Барса.
аха и за онези малки бели кърпички в ритуала там.
(защо – бели и кърпички, все някак ги съвместявам по нашенски с ред сълзи, сополи, салфетки, белана, тоалетни и прочее няма да коментирам. но то не е и важно.)
та, пренасяме се там.
трибуните са пълни, напрежението на нахъсаната тълпа – огромно.
всеки бик, преди да докаже правото си на оцеляване в това кърваво шоу бива пуснат на терена за „одобрителна обиколка“. няколко човека, т.нар. съдии преценяват какво ще види* и за какво ще се сети*, докато групата около тореадорите му подава всякакви иСкушения…
според реакцията му, такава и – присъдата.
щом тръгне след „захарчето“, в сектора отсреща се развяват бели кърпички. тоест – бикът не става.
не бива, ахъм.
изкарват го в компанията на няколко пуснати за целта крави на терена. много е интересно.
след разкършените им шолчета, сочните миризми на разгонено, звънчетата по шията и тучния кравешки взор, бикът е неуправляем. ъм, и щастлив. та той си е в шоколадовата си фабрика…
хм
доколкото знам имат право на две грешки. след третата ги продават на разфасовки. след шоуто.
за испанците си е деликатес. месото, де.