… в един мечок. Казва се Пухeнщайн. Но любовта ни е невъзможна! :(
Имам питане
(Свързано е с бирената анкета, която пуснах).
Имаме човек, който изпива 500-700 мл уиски или 2 бутилки вино, става и хваща правата линия без проблем. Същият човек врътва 3 бири и се наковава, както никога досега, и на следващия ден го боли глава.
Познавам поне двама, които твърдят, че бирата просто не им понася.
Нещо логиката обаче куца. Не може „просто да не ти понася“. Вода, хмел и 5% алкохолен градус. Как става това??? Моля ви, някой да ми разЯсни, по възможност нАучно…
Защо
… като ги питаш как са, хората винаги отговарят какво правят?
Happy new beer!!!
Ева
Беше странно.
Бях много разтревожена, исках да намеря Ева. Трябваше да я намеря.
(Помня, беше дребничка, с дълга светла коса и очи, които, като се усмихваха, образуваха запетайки. Лицето й излъчваше доброта и спокойствие. Никога не сме разговаряли. )
Тя се разхождаше из парка с още младежи и девойки. Когато я видях, се затичах към нея.
– Здравей! Учехме заедно в 45-то, аз бях в съседния 6-ти „Д“ клас. Помниш ли ме?
– Да, помня те.
Изведнъж осъзнах, че през цялото време съм дърпала за ръка след себе си едно друго момиче. Много слабо, мълчаливо, притеснително. Имаше дълга права черна коса като моята. Загледах се в лицето. „Божичко, та това съм аз!“ Обърнах се към Ева, която през това време се превърна във Валя. Не знам защо, явно подсъзнателно по някакъв начин я свързвам с образа на онова момиче от съседния клас.
– Моля те, погрижи се за нея! – Сложих ръката на другата Ан в нейната. – Няма да ти пречи, тя е много кротка. В тая гора, с теб… ще е в беопасност. Аз… аз трябва да свърша някои неща.
После се събудих.
Въпрос на деня
Е, най-сетне се научих да пускам анкети (благодаря на Ани). Сега ще завали цял порой от въпроси, живо занимаващи ме от мнооого време. Ето първият:
Виждате красива, елегантно облечена жена, крачи забързано по улицата и пуши.