where time stands still
… that she’ll never tell
Don’t go, she says, but he’s sleeping
She says it to the dark
Don’t go, she sees herself rising
Dressing in silence for nothing to lose
But something keeps you faithful
When all else in you turns and runs
И един специален поздрав за Ани! :)
Да, той съществува. Няма символика, няма скрито послание. Обикновено като казвам морков, имам предвид морков, не летяща чиния! ;)
Съществува и е красив. Има живи очи и силни ръце. Обвързан е с Ани, но само формално – обича мен. Исках да го освободя, но не успях. Дори предложих колата си в замяна, но тя не се съгласи. С което вероятно го обидих, че го равнявам с толкова материално нещо – оттогава не ми говори.
… няма пък! Няма да си направя профил във Facebook! Мисля даже да се отрегистрирам от Last.fm.
When there is reason
Tonight I’m awake
when there’s no answer
Arrive the Silent Man
If there is balance
tonight he’s awake
If they have to suffer
There lies the Silent Man
… тези две стихотворения са най-тъжните неща, които съм чела напоследък. Толкова е хубаво, че чак е ужасно!
Порових се, авторката се казва Бояна Петкова. Не съм сигурна, че искам да чета другите й стихове…
(трябваше да позволиш коментар в блога си, за да не се налага да пиша тук…, но вероятно е защото заслужава да бъде разпространено)
… или как Дженга пожела да бъде Домино. :)
