Състоя се снощи и беше интересно.
мелодично
Английска закуска
Бекон и яйце на скара, препечени филийки, компот от белени праскови, чай и Live At The Pompeii. Последното е прекрасна причина да закъснееш за работа.
…
(Бях написала дълъг и обстоен коментар на това гениално произведение, но след няколко часа размисъл реших, че е по-добре да не изневерявам на правилото си да НЕ пиша за музика, а още по-малко за Pink Floyd; само ще завиждам на всеки, който не е гледал този филм)
Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band
Не съм и подозирала, че има филм със същото заглавие като любимия ми албум на Бийтълс. Яко музикално филмче в духа на Коса, само че създаден 1 година по-рано. С участието на огромните Bee Gees и общо взето незаслужаващите споменаване Aerosmith, Earth, Wind & Fire, Alice Cooper.
Но Робин Гиб да ти изпее Oh! Darling, а Бари – A Day In The Life – за това дори не съм си мечтала. Sandy Farina, която играе Strawberry Fields (така се казва героинята във филма :)) изпява Here Comes The Sun и самата Strawberry Fields Forever великолепно. Филмът естествено завършва с едноименната песен Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band, изпята от хор знаменити люде като Тина Търнър, Джордж Бенсън, Робърт Палмър. Ето и дългия списък от имена на участниците. В надписите след филма мернах и Джак Брус, но нито го видях сред тълпата, нито го виждам сега в списъка, което е странно.
Изобщо – ако сте фенове на Бийтълс и рокендрола, непременно намерете филма. Учудвам се, че не е станал по-популярен, а определено заслужава внимание.
И докато сме още на бийтълс-вълна – преди седмици на гости у Пепо гледахме Концерта за Джордж и се изненадах, че актуалният ми топ 5 на любими песни на Бийтълс съдържа 3 песни на Джордж и по 1 на Пол и Джон. А винаги съм се мислела за фен на Джон Ленън. :)
Островът на Гилмор
Пепо попита дали съм се сдобила вече с последния албум на Гилмор.
– Не още, но смятам. – отговорих.
Стана и се запъти към бюрото, взе един син диск, запечатан в целофан и небрежно ми го подаде.
– Заповядай, това е подарък!
– Ама как така, ами ти? – попитах учудено.
Той се усмихна.
– Е, това е четвъртият, който купувам. Всеки път, когато ходя в Билла, взимам по един. Просто не мога понеса мисълта, че този великолепен албум стои там и никой не го купува…
Това се казва пристрастен.
А албумът наистина е красив, дори да вземем само обложката. Вместо в кутия, дискът е прикрепен към корицата на книжка, която прилича на книжка с приказки. И наистина – тази музика те пренася в един наситен със звуци, цветове и вълшебство свят – светът на Гилмор, неговият остров.
Концертът на Депеш
[смазано-изтощено-тъжно-прегракнало-замислено-щастливо-мълчаливо човече]
Да се сещате за такава емотиконка?
И как трябва да се чувства човек, когато му се сбъдва една исконна мечта? Окрилен или депресиран, че ще мечтае по-малко?
I don’t drink coffee I take tea my dear
Тази сутрин все още не можех да осмисля напълно какво изживях на този концерт, докато не получих писмо от първия (и единствен) непознат читател на моя блог, с когото си пиша и който се престраши да изпробва рецептата ми за виетнамски немчета. Твърди, че са станали чудесни, а също сподели вълненията си от концерта:
Организаторите от Pick & More може да нямат сайт, но им пожелавам да са живи и здрави, че организираха това събитие. Има един израз на английски: „Words fail me to describe it“ (звучи по-силно от „Нямам думи“), който е подходящ в случая. Човекът изпя 95% от хитовете си + някои стари песни от времето му с Police и успя да вмъкне между тях някои нови парчета, които публиката иначе не би възприела особено добре. Глас като този просто не знам как може да съществува. Не знам и как една музика може да носи усмивки до ушите и същевременно една режеща тъга. А когато Стинг закри концерта си с думите: „… on and on the rain will fall like tears from a star“ (Fragile), небето над Несебър се разплака… Явно и Господ е фен.
[Прочети повече…] about I don’t drink coffee I take tea my dear