Тази сутрин все още не можех да осмисля напълно какво изживях на този концерт, докато не получих писмо от първия (и единствен) непознат читател на моя блог, с когото си пиша и който се престраши да изпробва рецептата ми за виетнамски немчета. Твърди, че са станали чудесни, а също сподели вълненията си от концерта:
Организаторите от Pick & More може да нямат сайт, но им пожелавам да са живи и здрави, че организираха това събитие. Има един израз на английски: „Words fail me to describe it“ (звучи по-силно от „Нямам думи“), който е подходящ в случая. Човекът изпя 95% от хитовете си + някои стари песни от времето му с Police и успя да вмъкне между тях някои нови парчета, които публиката иначе не би възприела особено добре. Глас като този просто не знам как може да съществува. Не знам и как една музика може да носи усмивки до ушите и същевременно една режеща тъга. А когато Стинг закри концерта си с думите: „… on and on the rain will fall like tears from a star“ (Fragile), небето над Несебър се разплака… Явно и Господ е фен.
Благодаря ти, Бойко. Толкова хубаво си го казал, че мога малко да добавя. Концертът на Стинг ми напомни този на Питър Гейбриъл – също толкова красив и тъжен, макар и нетолкова богат.
Дори и кратка, програмата беше оптимално наситена. Е, не чухме любимата ми Moon Over Bourbon Street, нито пък It’s Probably Me (Клептън е на турне далеч :)), но пък от душа си ги изкрещяхме на излизане от концерта.
Когато засвири първите акорди на A Day In The Life, аз не сдържах радостта си и се разкрещях. Първо, че беше абсолютна изненада – песента не присъстваше в нито един сетлист от последните му концерти. Друго, че тази песен е сред най-любимите ми на Бийтълс. А той я изпълни толкова елегантно, толкова джази, толкова… Стинг!
Една дума може да опише съвсем точно този човек – КЛАСА. Някои от вас вероятно ще повдигнат скептично вежди: „Ама той след Полис прави поп комерси, а напоследък разпродаде по няколко пъти най-големите си хитове!“ Може, но Стинг е толкова изтънчен, харизматичен и бритиш, че всичко му е простено.
Организацията беше сравнително добра, като изключим прецакващата оградена вип-зона пред сцената, в която се влизаше само с билет от 150 лв и ударен печат на ръката. Компанията ни горещо благодари на Ралица – с нейните два билета влязохме последователно всички чрез сложни схеми, комбинации и невинни погледи към охранителите. Гледахме Стинг от 10 м разстояние, на широко и необезпокоявани и в компанията на полуотегчени вип-знаменитости, докато зад оградата истинските фенове се блъскаха и крещяха всяка думичка. Това неприятно напомняше концерта на Фиш.
Но стига мрънкане – концертът беше изключителен! Такива класни събития в България се броят на пръсти. А този се нарежда директно на второ място между концертите на Питър Гейбриъл и Джетро Тъл.
Но предстои този, който ще ги задмине всичките! :)