мелодично

Ще изнесат концерт от час и половина на 31 декември. Колкото и да не ми се нрави площадното посрещане на Нова година, няма как – там съм. 6 години се хапех от яд, че пропуснах турнето им през 2000 г., а сега… Една мечта по-малко, както казва моят майстор на колата, с когото един ден се надушихме на тема Dream Theater. Аз бих контрирала, че се освобождава място за още мечти, пък.

И така… Какво си пожелавам?

Пожелавам си В средата, Зимна къща, Иде вятър, Отговор, Песен (оригиналът с цигулката), Обещание, Дъждовни въпроси, Гара разделна, Вълче време…

Е, добре де, последните две със сигурност ще ги чуем. Но искам и другите, искам, ИСКААААММ!!!

Представи си пък, че има Рай. Където се събират добрите хора, когато напуснат този свят.

И там, сред вечните ягодови полета, приседнал на едно пънче и хванал небрежно своята китара, Джон им пее:

oh my love
for the first time in my life
my eyes are wide open

oh my lover
for the first time in my life
my eyes can see

i see the wind,
oh i see the trees
everything is clear in my heart
i see the clouds, oh i see the sky
everything is clear in our world

oh my love
for the first time in my life
my mind is wide open

oh my lover
for the first time in my life
my mind can feel

i feel sorrow, oh i feel dreams
everything is clear in my heart
everything is clear in our world
i feel life, oh i feel love

Да отбележим все пак ФСБ.

Една песен в тон с настроението на времето навън. Гениален текст на гениален поет.

Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
Иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви.

По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
а сърцето на лятото още гори.

С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти.

На мъглите през мрачното млечно море
завърни се от някъде, излъжи ме навеки
И ябълка матова донеси от далеко
и сърцето на лятото няма да спре.

текст: Калин Донков

Сигурно вече сте чули. Две от най-качествените (и съответно най-любими мои) български групи ФСБ и Клас се събират отново. За първите информацията е твърде оскъдна и някак съмнителна, затова пък слухът за събирането на Клас звучи мааалко по-убедително. Надеждата нали е подходяща за този период от годината… :)

Добавено на 07 май 2014 г.: Не познах, стана точно обратното. :) ФСБ наистина се събраха за новогодишен концерт на площада същата година, а Клас се събраха отново чак 7 години по-късно, през 2013 г.

Припомних си милите години без интернет, когато единственият начин да се сдобия с текста на една песен беше да спирам и пускам касетофона и да препиша каквото чуя. Странно е, че не открих ни един текст на Клас в мрежата. Затова ще отделя малко място тук за няколко любими техни песни.

[Прочети повече…] about Реюниъни

Опитвах се да надвикам черната кака на сцената и резултатът е налице – тази сутрин гласът ми е особено секси прегракнал.

Извън субективните вълнения (защото ааааааааааааааааа, колко яко беше!!!), снощният концерт на Дюран наистина беше съ-вър-шен!

– имаше едно изнервящо чакане – вместо в 8, концертът започна в 9,20, но пък (като никога) пуснаха много подходяща за случая музика – осемдесетарски ню-уейв хитчета на Depeche Mode, U2, Tears For Fears, New Order…; по-добре от някоя некадърна подгряваща група;

– звукът беше учудващо добър; просто както би трябвало да бъде – колко ли вече трябва да сме изпаднали, та да се радваме, когато нещо не е зле;

– противно на очакванията ми, Бон, Льо Бон беше великолепен! на Live 8 фалшивееше безобразно, но снощи беше в перфектна форма!

– 20 песни, 2 часа професионално шоу; въпреки че знаех предварително сетлистата, до последно се надявах да ми изпеят Out Of My Mind, но не би.

[Прочети повече…] about Immaculate dream