In An's Room

Гълъбът много ми хареса. Върна ми вярата в истинския театър. Знам, че звучи драматично, затова ще спра дотук с недоволството си от другите постановки, които изгледах преди него.

Великолепна игра на Владимир Пенев, чудесно присъствие на Снежина Петрова, която нямаше нито една реплика. И изключително интересна адаптация по разказа на Зюскинд. Сякаш имаше две отделни истории, които трябва да следиш – едната за гълъба и Жонатан Ноел, другата, която се разиграваше безмълвно между героя и героинята, но и двете свързани по един много оригинален начин.

След постановката ми се прииска да прочета оригиналната творба, а също и да видя повече моноспектакли в камерната зала. Заредих тъкмо 3 за следващия месец. Разбрах защо понякога те са за предпочитане пред голямата сцена с 30 актьори.

Напоследък все по-често се усещам, че храната ми е безсолна и се налага да я соля на няколко пъти. Вероятно затова гузното ми подсъзнание е съчинило съня по-долу:

Лутах се из едни тъмни, влажни и мръсни коридори и се озовах пред една единствена врата. Влязох през нея и попаднах в голяма празна стая, осветена само в средата с една крушка, голо стърчаща над наредени в кръг десетина стола. По столовете бяха насядали хора, различни по пол и възраст, но до един с наднормено тегло. Типична групова терапия, казах си наум, като по американските филми. Всички ме поздравиха вежливо, с американски усмивки. Единият от тях се изправи, явно беше ръководителят на групата.

– Добре дошла, заповядайте, седнете! – любезно ми посочи един празен стол. – Как се казвате?
– Амии… – зачудих се коя версия да избера, – Казвам се Ан. Извинете ме за глупавия въпрос, но аз всъщност къде се намирам?
– Как къде, в КАЗС! – възкликна той, искрено учуден от невежеството ми.
– КАЗС? – стана ми неловко.
– Да, Клубът на анонимните злоупотребяващи със сол. – отсече той леко отегчен. – Кажете, Вие от кога злоупотребявате със солта?

[Прочети повече…] about КАЗС

Купих си керамичен нож и се порязах зверски още при първото ползване. Явно с всички нови керамични ножове ще съм така.

Купих си китара и в момента, в който спра да я гледам със страхопочитание, ще започна да се уча да свиря на нея. Засега нека да краси стаята, както е на стойката.

Казват, че като си изчистиш къщата и я подредиш по твое усмотрение, ти става по-хубаво на душата. И обратното – хаосът и немарливостта около теб са отражение на вътрешния ти душевен свят.

Сега всяка сутрин се събуждам с нова задача, която добавям към Списъка с Промени. И един ден това място наистина ще е хубаво и уютно, за мен самата.