• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

КАЗС

23.10.2009

Напоследък все по-често се усещам, че храната ми е безсолна и се налага да я соля на няколко пъти. Вероятно затова гузното ми подсъзнание е съчинило съня по-долу:

Лутах се из едни тъмни, влажни и мръсни коридори и се озовах пред една единствена врата. Влязох през нея и попаднах в голяма празна стая, осветена само в средата с една крушка, голо стърчаща над наредени в кръг десетина стола. По столовете бяха насядали хора, различни по пол и възраст, но до един с наднормено тегло. Типична групова терапия, казах си наум, като по американските филми. Всички ме поздравиха вежливо, с американски усмивки. Единият от тях се изправи, явно беше ръководителят на групата.

– Добре дошла, заповядайте, седнете! – любезно ми посочи един празен стол. – Как се казвате?
– Амии… – зачудих се коя версия да избера, – Казвам се Ан. Извинете ме за глупавия въпрос, но аз всъщност къде се намирам?
– Как къде, в КАЗС! – възкликна той, искрено учуден от невежеството ми.
– КАЗС? – стана ми неловко.
– Да, Клубът на анонимните злоупотребяващи със сол. – отсече той леко отегчен. – Кажете, Вие от кога злоупотребявате със солта?

– Аз… – дали защото всичките тези погледи бяха втренчени в мен, но се чувствах ужасно виновна за нещо, – ям солено, но чак да злоупотребявам, едва ли…
– Всички така казват. – и като потвърждение всичките 10 глави закимаха в синхрон.
– Но… аз наистина не смятам, че имам проблем със солта. Не задържам течности и съм слаба, не мисля, че съм за тук…
– Искате да ни кажете нещо ли, а? Че ние сме дебели ли, а? – една жена започна истерично да крещи в лицето ми.
– Не, не… моля ви… Аз по никакъв начин…

Друг нисък плешив мъж извиси глас:
– Не я искаме нея! Щом така ще ни обижда! Да ходи при Анонимно страдащите от хроничен запек, там ги търпят такива.
– Но, моля ви, защо? Аз нямам такива проб… Моля ви, извинете ме… Прииятна вечер! – станах и се затичах към вратата.

Казах си, че това със сигурност е някакъв кошмар. Свикнала съм да сънувам какви ли не шантави неща. Очаквах всеки момент от някъде да изскочи Едуард Нортън и да ме погледне с тъжните си очи на сомнамбул.

В коридора обаче ме чакаше Ръководителят и услужливо попита:
– А Вие всъщност какво търсехте?
– Ами аз… – отговорих смутено, – търсех железария, за да си купя канап и лепило…

Споделяне в:

  • Click to share on Facebook (Opens in new window)
  • Click to share on Twitter (Opens in new window)
  • Click to share on Pocket (Opens in new window)

Категория: разбъркано

Reader Interactions

Коментари

  1. Николай Цветков казва

    23.10.2009 at 11:23

    Сетила си се за мен, усещам. :-D

    Отговор
    • An казва

      23.10.2009 at 11:37

      Що, ти анонимно страдащ от хроничен запек ли си? :)

      Отговор
  2. Комитата казва

    23.10.2009 at 12:29

    Сол? Това е симптом, нали знаеш.

    Отговор
  3. An казва

    23.10.2009 at 12:58

    @ Комитата – симптом за?

    Отговор
  4. Комитата казва

    23.10.2009 at 13:07

    отговорът

    Отговор
  5. An казва

    23.10.2009 at 13:58

    Хаххахаха… Не, аз от край време си ям солено и не обичам сладкото. :) Не е това.

    Отговор
  6. Евгени казва

    23.10.2009 at 13:59

    Честито!

    Отговор
  7. An казва

    23.10.2009 at 14:02

    Шшшшштт!!! Ето как тръгвали слуховете, баси… :D

    Отговор
  8. Виктор казва

    23.10.2009 at 15:30

    Който се чувства част от клуба на запечените, да заповяда на терапия в Лайняната река. :D

    Отговор
  9. Николай Цветков казва

    23.10.2009 at 21:08

    Дебел съм, Ани. ;-)

    Отговор
  10. An казва

    23.10.2009 at 23:13

    Забавно как всеки се хваща за някоя дума от кретенския сън, който разказах. :)
    @ Коко – Той не е дебел! Той е достолепен и си тежи на мястото! ;)

    Отговор
  11. Николай Цветков казва

    24.10.2009 at 15:01

    @An Цун. :-)

    Отговор
  12. rimfull казва

    03.11.2009 at 0:55

    Изказът е невероятен!
    направо виждах картините, които описваш!!!
    Я започвай да пишеш разни неща…

    Хубав сън… попринцип ;)

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • виетнамско (59)
  • вкусно (27)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (52)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход