In An's Room

where time stands still

мелодично

Zing Boom!

Последният път, когато четох книжка в трамвай/автобус, беше сигурно преди… не знам, повече от 6-7 години. Тази сутрин не усетих 30-те минути път към работата в този раздрънкан автобус 9тм. Книжката започваше интересно.

През цялото време, не знам защо (май я сънувах тази песен) в главата ми звучеше It’s Oh So Quiet на Бьорк. Още по-избухващият оригинал е на Betty Hutton и е познат също като Blow A Fuse.

В търсенето на песента пък се натъкнах на една усмивка от улица Сезам. :)

А оня ден ми подариха плочи! Засега мога само да си ги въртя на пръстчето и да тананикам песните в тях… :) Но скоро, много скоро… ще лежа на мекичко с някоя книжка и ще слушам неравномерното пращене на грамофона. Примерно в неделя. Следобед. Дано вали.

Впрочем, събирам съвети за грамофон. От къде, какъв и прочие… Дайте акъл!

За добрите намерения

„И да не си готвил кокошка през живота си, едва ли може да сгрешиш, ако я омажеш хубаво със сметана и я пъхнеш в йенски съд с няколко картофчета…“ Това си повтарях, докато гледах през стъклото на фурната с надежда. След два часа печене на слаба температура картофите бяха станали на пюре, но кокошката упорито държеше да си остане жилава. На третия час картофите вече миришеха на изгоряло, а кокошката не се предаваше. Зарязах всичко и чак тази сутрин се сетих за оная мързелива рецепта на Марта за пиле в кисело мляко. Помислено – сторено, дето се вика. Изчистих кокошката от картофите, залях я с млякото и обратно във фурната. Ще видим този път ще се получи ли или кварталните кучета ще намажат от това измъчено ястие.

[Прочети повече…] about За добрите намерения

Източни пиеси и Насекомикс

Филмът

Не се отказвайте да го гледате, само защото е твърде нашумял. Някой циник дори би казал, че смъртта на актьора в главната роля само дни след снимките услужливо е спомогнала филмът да стане по-популярен…, но тя е само тъжна реалност, а не PR-трик.

Христо Христов – Ицо играе себе си в този филм и това толкова си личи. Изобщо всички актьори са много естествени, няма излишно театралничене, типично за новото българско кино, няма много реплики. Историята не е поднесена предъвкана за по-добро храносмилане от средния зрител, а напротив – подават се парчета от пъзела, който сам да сглобиш, и остават празни дупки, които сам да попълниш с фантазията си.

Когато се появиха финалните надписи, първата ми реакция беше: „Е, така ли свършва?“. След което се замислих и се съгласих, че именно така трябва да завърши тази история. Не както е завършил животът на Христо, не толкова тъжно и реалистично, не така. А с отворен край и тази нотка надежда…

[Прочети повече…] about Източни пиеси и Насекомикс

Shadow Gallery’s Floydian Memories

Имаше едно време един Андрей, с когото се запознахме по кю. Не помня как, не помня кога, но се заговорихме и открихме, че имаме една и съща любов към Dream Theater. И като много хора, които искат да споделят на своите soul sisters and soul brothers музиката, която ги е развълнувала, човекът се опитваше да ме зариби по A.C.T., IQ и, с които наистина успя, Shadow Gallery.

После, както се случва на повечето виртуални комуникации, се затрихме. Но това, което ми остана от него, е един двоен собственоръчно направен албум Room V с бонуси на B-side, където един великолепен трибют към Pink Floyd, наречен Floydian Memories, ме спечели завинаги. В продължение на 26 минути се наслагват и преливат песни на Floyd, подбрани така, сякаш първо са се допитали до мен.

И докато се чудех какви плъгини да инсталирам, за да ви го пусна, досаждайки на няколко по-грамотни и, слава богу, по-търпеливи от мен, се оказа, че го има в YouTube, макар и в 3 части.

Ето и втората и третата част.

In with the ashes

Or up with the smoke from the fire
With wings up in heaven
Or here, lying in bed
Palm of her hand to my head
Now and forever curled in my heart
And the heart of the world.
…

Wait for Sleep – Dream Theater

С което приключвам с пускането на текстове и песни, защото досадих и на себе си вече. :)